Нелепа измислица за автора на „История славянобългарска”

19 юни – Ден на преп. Паисий Хилендарски

Последната (засега) книга на авторката на повече от двайсет исторически романа Неда Антонова е наречена „Безмълвие”.
„Книгата разказва за греховната младост на Паисий Хилендарски и ще зарадва не само почитателите на историята, но и всички ценители на българската литература… Петър Баанов, мирското име на Паисий, е висок, рус и синеок младеж, достатъчно образован за своето време. Той е изпълнен с енергия и обладан от амбиция да живее във Виена, за да търгува в тамошната кантора на брат си Вълчо, там да се задоми и децата му да не бъдат „робове”… Но Петър извършва грях – неволно убива момичето, което харесва. И вместо към Виена, животът му поема към монашеската килия при брат му Лаврентий в Хилендар, за да търси опрощение…
Следват десет години, за които и днес историята и манастирските хроники мълчат. Години на странстване, време на мизерия, смъртни опасности, унижения, разкаяние и любов… Бяла лястовица за простите хора в селата и черна овца сред манастирското братство, проигумен Паисий накрая намира  път за спасение на душата си. Той посвещава остатъка от своя живот, за да даде на българския род памет и история.”
Ако тази кратка „анотация” на „Безмълвие”-то можеше да я прочете авторът на „История славянобългарска”, той би извикал: „О, неразумни и юроде… Само след две години българският род ще ви припомни, че са се изминали 300 години от рождението ми. А ето, че сега ме изкарвате и… убиец. Защо? Ако банскалията Петър Баанов е бил комита и убиец, защо това го приписвате на мен? Защото подменихте родното ми място ли? Та аз съм казал къде съм роден –  в Епархия Самоковска. Защо всички мислите, че аз съм назовал „територията” на епархията. Епархията и днес е мястото (селището), от където управлява архиереят. Така беше и тогава.
Освен че съм посочил епархията,  в „Историйцата”, която написах в полза на нашия български род, аз там съм разказал и преданието за битката на цар Йован Шишман. Било легенда! Я прочетете тогава какво пише един мой истински следовник – Иван Вазов: „В тая мила легенда, която хвърля такова лъчезарно обаяние въз личността на цар Иван Шишмана, самоковци фанатически и благоговейно вярват и никакви летописци – ни турски, ни руски, ни румънски, ни германски – не могат да ги убедят, че Шишман е хванат роб от Баязида и обезглавен или умрял в тъмница. Славният Паисий, който е родом от Самоков, в своя Царственик е обезсмъртил тая легенда и унищожава с авторитета си всички настойчиви твърдения на историците.”
Не само на Вазов повярвайте. Повярвайте и на Константин Иречек, и на Марин Дринов, и на онези, които ме нарекоха Паисий Самоковски.
А сега за името. Никога не съм се казвал Петър Баанов. Тоя, същият, е послушникът на банскалията Неофита. И той е бил монах като мене, па и неговото монашеско име е било Паисий. И сега, когато пишете, че Паисий от Банско е написал „Славянобългарска история”, вие лъжете българския род.
За хаджи Вълчо. Той не ми е брат. Той е ктитор на манастира. И портрета му го нарисува моят племенник Христо Доспейчето, когото  водих до Немско. По-късно нему се родиха синовете Димитър и Захарий.  
А защо ми отнехте и двадесет и пет години от живота, като „написахте”, че съм предал Богу дух през 1773-о лето, когато това се случи през 1798-о? И защо ме погребахте в Ампелино? Там моят крак не е стъпвал…
А сега към тези ваши грехове прибавяте още един – че съм убиец?! Коя е тая писачка, която е измислила това? Тя ме оприличава с банскалията Паисий (това са го правили и други учени люде). А тя, както и мнозината други, не могат ли да прочетат писмата на Неофита и ще разберат, че той е друг.
Амин!“

Иван Ненов