История, Култура, Новини, Туризъм

“Неоткриваемият” Димитър Талев

Туристическата група пред базата си в с. Горна Белица

На 4, 5 и 6 май 2019 г. сборна група от 32-ма туристи от София и Самоков проведохме туристически преход в Република Северна Македония – планината Ябланица, гранична планина с Албания, намираща се в близост до гр. Струга. Намерението ни беше да изкачим най-високия връх Црън камен /2259 м н. в./ и евентуално от Охридското езеро да се прехвърлим към Преспанското езеро през планината Галичица.
Изходният ни пункт беше с. Горна Белица /1400 м н. в./, село без жители, но с хубави нови къщи, обитавани само през лятото от курортисти. По сведения на нашия домакин, в селото пребивава един единствен албанец с мюсюлманско вероизповедание, който си е построил малка, но солидна като градеж джамия, със спонсори от Арабския полуостров.
Изобщо цялата западна част на Северна Македония е осеяна от свръхлуксозни и доминиращи над околността джамии, като се почне от Скопие, Тетово, Гостивар, Дебър и се стигне до Струга и Охрид. Изводите оставям за читателите.
В плана ни влизаше и посещение на Прилеп, и по-специално на къщата на Димитър Талев, роден в този град през далечната 1898 г.
Предварително бяхме проучили на какъв адрес е разположена къщата и кой значим обект е близо до нея. Улицата носеше името „Пере Темелкоски“, а № 4 бе в близост до старата черква. Знаехме също, че бащата на писателя – Тале Палисламов, е бил майстор железар, производител на кантари, човек с име на добър и почтен занаятчия и солидни за онова време приходи. Майка му Донка била домакиня, с интерес към сладкодумието и народнопесенната култура, която предала и на своя син, наричайки го галено „Димче мой златен“. Тя инстинктивно е предрекла неговата бъдеща бележитост.

От родната му къща в Прилеп, от нейния двор с белокаменната чешма тръгва историята на Талевите герои. Именно тя, чешмата, е свидетел на моминството на Султана и нейната обвръзка със случайно наетия дървосекач Стоян Глаушев, як селянин, който се захваща с чворестите цепеници за парче хляб и подслон. „Момата /Султана/ виждаше тази необикновена сила и погледът й гореше от бърза и буйна размисъл“ – така е записана породилата се симпатия в романа „Железният светилник“.
През 50-те и 60-те години на миналия век Талев подготвя четиритомната си илинденска епопея: „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“. В художествения свят на тетралогията властва необикновен автобиографизъм от възрожденски тип, който съвпада с одисеята на родния край и националните тежнения на България.
Хилядотиражни са неговите произведения, но четиритомната му илинденска епопея „го откроява като писател сърцевед, народопсихолог и историограф, тълкувател на българската душевност“.
Подтикнати и пленени от това епическо повествуване на прелюдията, кулминацията и поражението на Илинденско-Преображенското въстание, започнахме да питаме жители на Прилеп къде е родната къща на Димитър Талев. Въпросите си задавахме на млади хора, хора на средна възраст и хора на достопочтена възраст. Всички се отнесоха много дружелюбно към нас, но вдигаха рамене, заявявайки своето пълно непознаване на тази личност.
Това не само ни озадачи, но и огорчи. Да намерим къщата ни помогна техниката, ползвахме GPS системата. Къщата се оказа в познат възрожденски стил, с 210-годишна история. Оглеждайки я от всички страни, се натъкнахме на ново разочарование. Сегашните собственици ни посрещнаха с незнанието си, че там е живял Димитър Талев – за нас българите писател, който се родее с Иван Вазов, Йордан Йовков, Стоян Загорчинов.
Ненапразно през 1959 г. Димитър Талев е удостоен с Димитровска награда, през 1963 г. става „Заслужил деятел на културата”, а през 1966 г. – „Народен деятел на културата”. Бил е последователно член  на Управителния съвет на Съюза на българските писатели, депутат в Петото Народно събрание, но най-вече любим писател на поколения с българско национално самосъзнание.
Групата ни единодушно стигна до извода, че трябва да подкрепим отколешната идея на Министерството на културата да се закупи къщата на Димитър Талев в Прилеп и да се превърне тя в къща-музей на българското единение.

Николай Р. Николов
водач на туристическата група

Leave a Reply