Не искам…

Не искам в Народното събрание 240 готованци да живеят на наш гръб и да се чувстват безотговорни, а искам да са до 100 души, та белким държавните пари, събирани от народа, да стигнат и за пенсии, за млади майки, за безработни, инвалиди, за десетки деца, страдащи от тежки заболявания, и пр.
Не искам кюфтето и пържолата на Фидосова да са по-евтини от моите на пазара.
Не искам да гледам тези американски филми – екшъни, в които животът на човека не струва нищо, а после се чудим защо това се повтаря в истинския живот.
Не искам да слушам новините по телевизиите, които започват с убийства, смърт и насилие у нас и по света.
Не искам да слушам колко лентички е прерязал Бойко Борисов и още колко километра магистрали ще строи, а искам да даде глътка въздух на тоя беден народ.
Не искам да помня от колко години съдят големите бандити в държавата им, а искам да чуя, че присъдите им са допринесли за спокойствието на народа ни.
Мъчно ми е, когато срещам в очите на хората тъга, жал, когато не виждам усмивки и живинка на огънче в душите им.
Тези хора всеки ден си носят мъката от безпаричието, недояждането, безсънието.
Носят и омразата от съседа, завистта от колеги, защото изглежда всеки е сам на този свят.