Райна Бакрачева
Не искам
Не искам раната ми да зарасне!
Не искам нивга в мен да преболи!
Какво след тази болка ще остане,
когато огънчето догори!?
Какво ще чакам в утрото сънливо
без слънчевия лъч на любовта?!
Дали ще пеят птиците звънливо
пред идващия полъх в пролетта?
Не знам! Но искам пътища нагоре,
кръстосани във звездния простор.
С крила, понесли ме сами отколе
от извора на бащиния двор…
