Здраве, Новини, Политика, Читателски, Шарен свят

Не на шистовите кладенци!

“Земя като една човешка длан!”, е казал поетът…
В тази земя някой иска да набива сонди, да дупчи кладенци, да вкарва вода, химикали и пясък под огромно налягане… От тази древна земя някой иска да извлече грамадни печалби, без да се интересува от здравето на хората…
х х х
Навъртях вече доста години, и докато на младини водата в морето беше до колене и всичко ми беше ясно, сега всичко ми става все повече и повече мътно.
Например – не съм наясно кои са по-големи бандити? Тези от фармацевтичната или тези от енергодобивната промишленост? Говоря за индустрии, за концерни, не за малкия човек, който е тяхна жертва – бил той макар и енергодобивен работник или бензинджия, черноработник.
Трябваше да избухнат Чернобил, Фукушима и да станат още няколко по-дребни произшествия с атомните централи, за да се сетим, че не можем да контролираме по надежден начин атомната енергия. Малък пропуск или невнимание в непрекъснатия стремеж на концерните да извлекат все по-големи печалби може да доведе до частично или пълно унищожение на живите организми от планетата. На този етап, в днешно време. Скоро научих, че преди месеци една от атомните централи на Швеция е била само на 20 минути от ядрената експлозия. Въпреки многото сигнали за пропуски и нередности при експлоатацията концернът не е обръщал внимание, за да запази печалбите си…
х х х
Пак от Америка дойде модата за добиване на природен газ чрез “Frasking” /от лат. “fragturing” – фактура, пробиване/. В САЩ методът е посрещнат с възторг първоначално, в Европа – със скептицизъм. Франция първа реагира с мораториум.
Нови работни места, нови енергийни резерви. За бъдещето – отлични обезщетения за земята на дребните собственици – това обещават “ЕК СОН-Мобил”, “Шел”, “Статойл”. Обещават да бият сонди на 2,5 км дълбочина, за да не навредят на подпочвените води. Обещават майка си и баща си, както се казва на самоковски. Какво оставят след себе си след експлоатация на находищата?
Който е видял с очите си руската тундра, където добиват газ, знае за какво става въпрос.
Снегът има мръсно жълт или черен цвят, почвата е пълна с отровни химикали. Водата, вкарана в почвата, се замърсява с радиоактивни елементи, съдържа голямо количество тежки метали, бензол например и пр. Водата заедно с газта се изтегля на повърхността, отделя се от нея и се отново напомпва, както е замърсена, обратно. При много от сондажите са установени висока концентрация на причиняващи рак газове във въздуха…
Много мръсна индустрия, недостатъчно добре изследвана и с непредвидими последици. Заболяванията от рак се увеличават неколкостотин пъти.
При добив на въглища атмосферата се замърсява с газ метан, превишаващ многократно допустимите количества съгласно правила и норми по предписания. Вече се знае, че при “фракинг” замърсяването с метан е още по-голямо. При едно единствено находище са необходими стотици сондажи, които променят драстично пейзажа. Освен това само при един сондаж са необходими около 15 млн. литра вода. Можем да си представим каква става цифрата при 100 или 500 сондажи…
х х х
Чест прави на българското правителство, че за момента каза “не” на новата мода. В Германия експертите ще се произнесат до 25 април 2012 г. по този въпрос, но отсега се знае, че страната ще отхвърли този нов метод – така, както постепенно се освобождава от ползването на атомните централи. Германия и Япония дават пример на цял свят с отказ от атомната енергия за мирни цели…
Дано и малка България даде пример на цял свят с окончателен /!/ отказ за добив на природен газ чрез шистови кладенци. Житницата на страната ни ще стане пустиня в противен случай, макар че отделни хора, собственици на много декари, биха получили обезщетения, с които да си купят къща в Швейцария и да осигурят поколенията си до девето коляно.

Александър Кондоферски
/наш кореспондент/
Мюнхен

Leave a Reply