История, Новини, Читателски

„Ний ще литнем срещу Англия…”

Преживелици

Беше в началото на 40-те години. Баща ми бе взет запас в 7-и артилерийски полк в Самоков. Бушуваше войната – денонощно виеха сирените на противовъздушната отбрана. Нощем Самоков потъваше в пълна тъмнина. Вместо пердета пускахме черна хартия.
В следващите месеци и години още на няколко пъти баща ми беше привикван във войската. Той беше кандидат-подофицер в батарея и очевидно служеше добре, защото със седмици отсъстваше от дома.
Дневната дажба по това време беше 300 грама лошокачествен ръжено-царевичен хляб. Гладът беше всеобщ. Дояждахме си с тиква, картофи, печен кромид лук и други зеленчуци, които се намираха в града.
…Комична картина представляваха ротите зле облечени български войници, които бяха на гарнизон в Самоков. Вместо обувки те носеха нещо като налъми. Маршируваха из чакълестите самоковски улици нашите войници и пееха унило: „Ний ще литнем срещу Англия…” Вместо да литнат с дървените си обувки срещу Англия обаче, над града почти денонощно летяха огромни ескадрили американски и английски самолети. Те идеха откъм Италия, прелитаха над България и бомбардираха петролните рафинерии в Румъния.
Нощем пускаха бомби над София и осветяха Витоша и столицата като в слънчев ден. Цялата планина светеше, все едно е пламнала…
И денем, и нощем населението на града ни се криеше в прокопаните по западните скатове на Ридо, приличащи на тунели, укрития. Ние пък, децата, не се криехме, а с любопитство наблюдавахме въздушните битки между малкото наши изтребители и десетките вражи самолети.

Георги Манов

Leave a Reply