Новини, Спорт, Футбол

Николай Вуков стана почетен гражданин на Дупница

Бившият футболист и дългогодишен спортен деятел Николай Вуков бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Дупница” на специална церемония в навечерието на новата година – на 28 декември, в новата спортна зала в съседния град. Пред изпълнилите съоръжението 800 души председателят на местния Общински съвет Ивайло Константинов освен нашия съгражданин награди и целия отбор от златното поколение на футболния „Марек” от средата и края на 70-те години на 20 век.
„Ние бяхме невероятен колектив, разчитахме един на друг и се борехме за всяка топка, не спирахме да тичаме през всичките 90 минути”, спомни си пред представител на „Приятел” на 5 януари Вуков. „И тогава, а и сега, Дупница си остава спортен град. По време на награждаването ни в залата имаше и много млади хора, които не спряха да скандират и да ни ръкопляскат – точно както бе едно време. Така дупничани показаха, че още ни помнят и уважават и наистина ни трогнаха”, допълни нашият съгражданин.
Той е част от звездния отбор на „Марек” стигнал до бронзовите медали във вътрешното първенство през сезон 1976-77 г. Третата позиция дава право на тима да играе в турнира за Купата на УЕФА, където в първия кръг отстранява гранда „Ференцварош” след класически успех с 3:0 в България и загуба с 0:2 в Унгария. В следващия кръг съдбата среща марекчани с германския колос „Байерн”.
„Започнахме първия мач в Мюнхен изключително силно, не им оставяхме никакви пространства. За съжаление, буквално в последните секунди на първата част Герд Мюлер от нищожен ъгъл откри резултата след удар с глава. Играта ни от първите 45 минути обаче ни вдъхна кураж и погледнахме по-смело напред. Германците се усетиха и ни вкараха два гола след почивката на контраатаки”, коментира Вуков.
Реваншът, който винаги ще се помни в Дупница, е насрочен за 2 ноември 1977 г.
„Няколко часа преди двубоя все още бяхме в Сапарева баня и виждахме как тълпи от хора отиват за мача. Някои се шегуваха, че дори и тополите около стадиона са заети”, връща се с усмивка в миналото Вуков. Впоследствие обаче това се оказва факт. Апаратите на фоторепортерите запечатват как на всеки дървесен клон има футболен запалянко, да не говорим за абсолютно препълнения стадион.
Още през първата част легендарният Сеп Майер е принуден на два пъти да вади топката от мрежата след премерени изпълнения на Иван Петров и Сашо Паргов. Домакините напълно превъзхождат именития съперник и само липсата на късмет ги лишава от трето попадение, което да изпрати срещата в продължения – на два пъти гредите стават верен помощник на баварците, а веднъж гостите чистят топката и от голлинията…
Николай Вуков взима участие и в двата мача – в първия като опорен полузащитник, а на реванша на митичния стадион „Бончук” се налага да играе в центъра на защитата.
Година по-късно дупничани постигат и най-големия успех в историята си, като триумфират с Купата на Съветската армия след запомнящ се успех с 1:0 на финала над ЦСКА. Така се класират за турнира за Купата на носителите на национални купи /КНК/. Жребият отново не е благосклонен, като им изпраща шотландския „Абърдийн” начело с превърналия се впоследствие в легенда на „Манчестър” /Юнайтед/ и световния футбол Алекс Фъргюсън. И този тим капитулира в Дупница – 2:3, но успява да отстрани българите след 3:0 в реванша.
Николай Вуков е роден на 1 декември 1952 г. Освен на „Марек” е защитавал цветовете и на родния „Рилски спортист”. Дългогодишен футболен деятел, бил е и треньор на мъжкия ни състав. В момента е с ръководни функции в клуба.
„Хубавата тренировка е изпитание за организма и всеки ден трябва да се стремиш да се надскачаш, да показваш повече от вчера, да полагаш повече усилия… В днешно време като че ли все по-малко деца играят футбол, а и много лесно се отказват още при първата трудност”, откровен бе Вуков за тежката ситуация, в която се намира родния футбол.
Ето и всички наградени от златните години за футбола в Дупница: Стоян Стоянов /вратар/, Любен Колев, Любен Севдин /посмъртно/, Роман Караколев, Иван Палев, Александър Райнов, Сашо Паргов, Асен Томов, Иван и Венцислав Петрови, Димитър Димитров-Мики, Николай Вуков и Емил Кючуков.

Делян Василев

Leave a Reply