Нина Христовска: „Самоков е малкият град на голямата история”

По предложение на кмета Владимир Георгиев и с решение на Общинския съвет със златния почетен знак на Общината за принос в културния и обществения живот на Самоков вчера – навръх 1 ноември, на тържество в Сарафската къща, бе наградена Нина Христовска – дългогодишен преподавател по история и директор на Историческия музей. Чрез работата си като учител тя успява да възпита у своите ученици любов към българската история и към самоковските възрожденци. В продължение на осем години Христовска е директор на Историческия музей в града ни. Изключително инициативна, тя дава редица предложения, благодарение на които днес музеят в Самоков е един от най-интересните в страната. Инициира се ремонт и изцяло се обновяват експозиционните зали. Като директор на музея тя участва дейно – с идеи и ангажираност, в отбелязването на историческите дати в общината. Екипът на музея под нейно ръководство реализира различни инициативи – образователни програми, изложби, концерти и пр., които превръщат институцията в жива структура. През целия си професионален живот Нина Христовска е била обществено ангажирана и активна в културния живот на Самоков.
Ето какво заяви тя при получаването на високото отличие на тържеството в Сарафската къща:
„Самоков е малкият град на голямата история. И вчера, когато видях центъра на града пълен с ученици, които посещаваха паметниците на нашите възрожденци, музея, читалището и библиотеката, си казах – това е Самоков – специфичният, прекрасният, нашият Самоков. Имало е смисъл да се работи за всичко това.
Винаги съм казвала, че Самоков има специфично развитие. В периоди на криза той се капсулира социално-икономически и твори култура. Самата аз забелязах, че независимо каква е била политическата конфигурация в последните няколко състава на Общинския съвет, когато е ставало въпрос за историята, за паметта на града, винаги се е гласувало единодушно. Така се гласува и сега, за което благодаря на всички общински съветници. Така е било, когато по време на Комуната, малко преди да я свалят, всички гласуват единодушно да се отдаде земя за построяване на читалището. Така е било през 1940 г., когато се дава място за построяване на музей.
И до днес нашият град продължава да твори история. Независимо от икономическите и социалните сътресения културната политика на нашата община – от създаването й до днес – продължава да е преуспяваща, поне така мисля аз. И дано в бъдеще Самоков се превърне в един малък бутиков център в новия глобализиращ се свят, в който традиции, бъдеще и съвремие да хармонизират и да се поддържа огънят, запален от искрата на нашите възрожденци. Благодаря!”