История, Култура, Новини, Статии, коментари

Нова книга ще доказва родното място на Паисий

19 юни – ден на преп. Паисий Хилендарски

Ти, който ще разгърнеш страницата на тази книга, сигурно ще започнеш с въпроса: „Какво ли има да се каже още за Паисий? Нима не е казано всичко за духовника, който ни събуди от робския сън и ни е казал, че сме имали История, че сме имали свое българско отечество и че е „потребно и полезно да знаете за делата на вашите бащи, както знаят всички други народи и племена своя род и език, имат история и всеки грамотен от тях знае, разказва и се гордее със своя род и език”.
Ако пък направиш библиографска справка, ще видиш, че публикациите за първия ни възрожденец сигурно гонят цифрата 2000. И въпреки това за него като личност знаем твърде малко. „Биографите му” /нарочно ги поставям в кавички/ казват, че „въпросът за родното място на Паисий не е най-важният, но все пак неговото разрешаване би хвърлило интересна светлина върху обстановката и средата, в която израства бъдещият историк, върху подбудите на неговото патриотично дело” /П. Динеков/. Ако въпросът за родното място „не е най-важният”, как ли ще реагират карловци, ако учените люде открият някъде „приписка”, че Апостолът Васил Левски не е роден в Карлово или пък за калоферци – че Христо Ботев не е от Калофер!
Продължиш ли да прелистваш, искам да те предупредя, че ще се натъкнеш на много повторени цитати, изрази, на цели пасажи, много от които съм използвал в две предишни книжки – „Истината за родното място на Паисий Хилендарски” и „Самоковският препис на „История славянобългарска”. И ще ги повтарям, няма как да не ги повтарям! Това са клетвено казвани и записани думи от кръвните потомци на Паисиевия род или от негови съвременници.
Нашите историци и паисиеведи не са повярвали в тях. Те дори не са ги търсили. Те даже не са се вгледали в единствената творба на Паисий Хилендарски и не са открили, че той е кодирал в нея откъде е неговото начало.
Ако само на въпроса – защо девет години след написването /едва тогава е направен вторият, „самоковският препис”, на „История славянобългарска”, Паисий е избрал от всички български села самоковското село Доспей и е отишъл, за да я препише „по его урежданию” никому неизвестният едва двадесет и осем годишен свещеник поп Алексо Велкович Попович, и по пътя на логиката нашите историци и паисиеведи са си отговорили, то спор за родното му място нямаше да има….
Прелиствай… И си мисли: Не сме ли длъжници на Паисий. Повече от две и половина столетия от написването на „История славянобългарска” му е отнето истинското родно място, отнети са двадесет и пет години от живота му и му е приписано гробно място, където неговият крак не е стъпвал…
Ако днес Паисий можеше да се събуди от вечния сън, сигурно щеше да извика: „О, неразумни и юроде! Защо направи всичко това”!

Иван Ненов
/Из подготвената за печат книга „Доближаване до истинската биография на Паисий Хилендарски + Носталгия и надежда – стихове”/

Leave a Reply