Новини, Спорт, Футбол

Новият халф Доменик Аврамов: “Имах оферта от „Виктория” /Пилзен/, но се контузих тежко…”

Доменик Аврамов

„Рилски спортист” започна сезона в Югозападната „В” група с реми 1:1 срещу „Вихрен” в Сандански и загуба с 1:3 от „Пирин” в Гоце Делчев. Двата гола за нашите отбеляза новото попълнение – 21-годишният Доменик Аврамов, с което загатна за потенциала си. В разговора ни с него стана дума за тези голове, за възходите и паденията в кариерата му, за контузиите и за трудното навлизане в мъжкия футбол.

– Здравей, Доменик! Кога започна да се занимаваш с футбол?
– Записах се в школата на „Левски” на 13-годишна възраст. От тогава до миналата година защитавах цветовете на клуба.
– Разкажи малко повече за престоя ти в столичния гранд?
– Общо взето съм доволен от годините в „Левски”. По едно време дори имах оферта от „Виктория” /Пилзен, Чехия/. Точно тогава обаче, в най-неподходящия момент, получих зловеща контузия – скъсана предна кръстна връзка и вътрешен менискус. Контузих се нелепо, по време на двустранна игра с първия отбор на „Левски”. Възстановяването ми отне 11 месеца, защото имаше и усложнения след операцията. По средата на този период дори мислех да се отказвам от футбола, беше ми много тежко. В този момент с мен се свързаха тогавашните ми треньори в юношеския тим на „сините” Викторио Павлов и Николай Митов. Спомням си, че ме заплашиха, че ще дойдат до нас да ме пребият, та въобще да не мога да ходя – разбира се, в кръга на шегата. Павлов, който сега е треньор на „Ботев” /Враца/, ми каза още на другия ден да дойда на тренировка от 10 ч. Това промени нещата за мен – много по-добре е да се възстановяваш около отбора и хората, с които си израснал.
– Какво стана след това?
– Общо взето след подобна контузия започваш от нулата – учех се как да стъпвам и да ходя с левия крак, който всъщност ми е силният. Въобще не бях в кондиция, бягах дори от топката и единоборствата, изпитвах страх и предразсъдъци.
– Почувства ли в този момент подкрепа от клуба?
– Да, дори подписах професионален договор през август 2012 г. Това бе голям жест от страна на тима към мен, защото по принцип юношите, които карат последна година, се разделят с отбора. „Левски” обаче ме остави за година и половина и ми помогна да си възвърна самочувствието и формата. През това време тренирах с футболисти, които са играли с успех в чужбина и непрестанно се учех от тях. Беше ми обаче трудно да превключа от юношески към мъжки футбол. Накрая, след изтичането на договора, пътищата ни се разделиха.
– Играл ли си в други отбори освен „Левски”?
– През първия полусезон на миналата година играх под наем във „Витоша” /Бистрица/. Записах пет мача, но като цяло нещата не потръгнаха.
След това проведох зимната подготовка в „Монтана”, където отново се събрах с бившия ми наставник Николай Митов. Преди началото на сезона в „Б” група заминах за Австрия. За съжаление, преговорите не се получиха и така „увиснах” за пролетния полусезон.
– С какви чувства дойде в Самоков?
– Тук хората са много приятни и нямам никакви проблеми с адаптацията. В клуба няма напрежение от непременно търсене на резултати и това ми харесва. Все пак ние се стараем да даваме максимума от възможностите си по време на тренировки и мачове.
Общо взето тук стартира моята кариера на футболист и ще направя всичко възможно да бъда полезен както на себе си, така и на отбора. Все пак това е колективен спорт – докато вкарвам голове, ще бъде полезен и на себе си, и на отбора.
– На какъв пост обикновено играеш, имаш ли любим номер?
– Предпочитам да играя като ляв външен халф, но мога да участвам и отдясно – чувствам се еднакво добре. Любимият ми номер е 9-и. И това не е защото съм роден на 9-и /февруари 1993 г./, а просто ми харесва. В юношите на „Левски” играех с 11-и номер, след това носех 7-и, тук съм с 13-и. Дано фаталният номер да се окаже такъв за противниковите вратари и да продължа да бележа голове.
– Всъщност как отбеляза головете в Сандански и Гоце Делчев?
– Като се замисля, това бяха първите ми попадения в официални срещи в мъжкия футбол. В Сандански направихме контраатака по лявото крило. В този мач се изявявах като десен външен халф и се включих навътре, за да бъда по-близо до топката. Тогава прихванах пас, който като че ли не беше за мен, защото бе много силен и високо в тялото ми, но пък топката бе доста остра и нямаше как да я пропусна – трябваше да я отиграя. Отворих си пространство около защитника на „Вихрен” и се оказах с лице към противниковата врата в наказателното поле. Стрелях и топката мина под плонжа на вратаря.
В Гоце Делчев пък оползотворих чудесен пас на Васил Киров, който ми подаде в коридор между централните защитници на „Пирин”. Успях да ги надбягам и търкулнах топката покрай вратаря.
– Кое според теб е най-силното ти качество?
– Още не мога да преценя, защото ми липсва игрова практика в официални мачове. Може би бързината ми е най-силната черта, или поне аз така си мисля.
– Предстои тежък сблъсък със „Сливнишки герой” в неделя…
– Надяваме се да зарадваме хората, които ще присъстват на стадиона – все пак това ще ни е първо домакинство за сезона. За евентуален изход от срещата няма да говоря, тъй като не знам какво представлява тимът от Сливница. Излизаме и играем за победа, пък каквото стане.
– Какво ще пожелаеш на себе си и на отбора?
– На всички пожелавам да сме живи и здрави, защото това е най-важното в спорта. Аз лично се уверих в това през последните 3-4 години. Дано да имаме и късмет, тъй като и той е нужен.

Треньорът Петър Аджов:

Личи си, че Доменик е школуван футболист. Има прилична бързина и техника, добро момче е. Вписа се много добре в колектива като флангови играч. Има какво още да се желае от играта му в дефанзивен план.

Разговора води: Делян Василев

Leave a Reply