Новини, Статии, коментари

Нов параклис и ловен дом красят Радуил

Първия Бобфест организирахме с Гебо през 2003 г. на поляните в м. Св. Георги над Радуил. Мястото е много красиво, от там се открива чудесна панорама към селото, Долна баня и по-далеч. Там имаше и оброчище, което след многогодишно съществуване бе рухнало. Идеята да се построи нов параклис бе на Никола Караиванов. Подкрепиха я местният свещеник протоиерей Николай Аршинков и ръководството на кметството.
Когато обаче дошло време да се развали старото оброчище, никой от селото не посмял да участва в това дело – хората тук са дълбоко вярващи, страхуват се от божие наказание. Наложило се да повикат няколко роми от съседното село Марица, които след като се прекръстили и поискали прошка, свършили тази неприятна работа.
През 2008 г. е направена първата копка, а на 6 май, Гергьовден, 2009 г. параклисът бил готов. Пловдивският владика Николай и протоиерей Аршинков го осветили. При строежа е помагало цялото местно население. Основни спомоществователи били Петър Бончев, Ивайло Йосифов, Георги Щърбев. Дело на радуилки пък било вътрешното обзавеждане – плетива, черги, китеници, килими…
Но възхищението на всеки посетител е предизвикано от дърворезбите на майстор Велян от Радуил. Олтарът с прекрасните си дърворезби, монтиран на тазгодишния Гергьовден, би трябвало да се види от всеки. Това са плетеници от плодове, птици, животни, растения… Цели слънца греят от майсторското творение. Не му стигнало това на Велян, ами взел, че издълбал с длетото и със златните си ръце и вратата на параклиса.
Малко пространство, събрало в себе си много обич и привързаност към християнството.
Докато ме развеждаше из полянката, около единайстия поред радуилски параклис, Никола ми показа навесите с пейки и маси, новоизградената чешма, засадените дръвчета и цветя. Той сподели и новата си идея – да направи ограда край параклиса, за да не влизат вътре животни.
Цели 16 години Караиванов е църковен настоятел, а още от дете е привързан към църквата. В главата му непрекъснато цъкат различни идеи и трябва да се признае, че рано или късно той ги изпълнява. Негов съидейник и помощник за всичко е Мария – жената, с която тази година са празнували половин век съвместен живот. Радват се на син, дъщеря и трима внука, които също стават техни помощници.
На връщане от параклиса се отбихме в ловния дом – нов, обзаведен, на приятно място, където се събират ловджиите – млади и ветерани. Тук ме чакаше още една голяма изненада – в ограденото пространство лудуваха три по-големи и четири малки глиганчета. За тях всички ловци полагат много грижи.
Това е наследено от техните бащи и дядовци. Бай Стоян Чапкънов от Радуил е бил голям мечкар. Опитен и стабилен ловец е бил Мито Ангясов. Васил Коцев е бил ловец от 1945 г. и накрая, на стари години, пак е ловувал. Нисък на ръст, но много пъргав и със силно зрение е бил Христо Данчулов-Шпаньо…
Задружни са и сега местните ловци и рядко се връщат, без да отстрелят дивеч. Нека им пожелаем от сърце „Наслука”!

Димитрина Божилова

Leave a Reply