Нощ

Иван Ненов

Нощ

Стих мой, аз искам тебе да те вая,
тъй както Микеланджело – „Мойсей”.
Но чувам как в квартала куче лае
и в кръчмата беснее фарисей.

И молива ми виждам как трепери,
а листът във ръцете ми гори.
Аз думите все пак ще ги намеря;
клепачите ще чакат до зори.

Все повече се тъмното налива
в гласа ми – вече немощен и слаб…
Тогава тихо в кухнята отивам
да видя имам ли за утре хляб…