Някога, някъде, на някаква уличка, с няколко думички спря ме веднъж любовта

„Когато го видя, сърцето ми започва да тупти толкова бързо, сякаш ще се пръсне всеки момент, коленете ми омекват, а в стомаха си усещам пърхащи пеперуди!”
Това е не само вариант на реплика от сапунен сериал, а и усещанията, които всяка жена или момиче, макар понякога не признавайки дори пред себе си, мечтае да изпита поне веднъж в живота си. На жените сякаш им е генетично заложено да вярват в любовта и да се оглеждат зад всеки ъгъл, да не би случайно да пропуснат сродната си душа, която според някои просто чака да бъде открита.
Мъжете като че ли са по-практични. Те живеят в реалността, без да витаят из розови облачета, представяйки си златокоса принцеса с дълга рокля и в снежнобяла карета, която да ги „избави” от отегчителното еднообразно ежедневие, като ги заведе в своя величествен дворец.
Е, приказките са хубаво нещо. Те възпитават децата да се стремят към чистото и красивото в живота и ги учат, че за всяка лоша постъпка има възмездие. Но какво става, когато невръстните малчугани пораснат и вече не вярват на приказки? Кое им помага да запазят човешкото у себе си в този вълчи свят?
Любовта е тази, която подхранва доброто у човека. Тя е реална действителна приказка, която поражда у хората желание за живот и ги вдъхновява. Любовта е симбиоза между мъжката и женската представа за нея. Навярно не съществува истинска сродна душа, която перфектно да те допълва, но има нещо магическо в отношенията между влюбените, което да ни кара да асоциираме състоянието, в което се намираме, докато сме влюбени, с приказното.
Любовта се случва просто, спонтанно, без да е търсена, а късметлиите, на които се е усмихнала, се чувстват наистина като принц и принцеса. Хората могат да я срещнат навсякъде и да я изпитат, когато най-малко очакват. Ние не избираме в кого и в кой точно момент да се влюбим. Човек не търси любовта – тя открива него. Можем само да се надяваме, че тя ще ни удостои с подходящ любим. Много често обаче представите на човека за идеалната половина не се сбъдват, защото очакванията на разума и поривите на сърцето рядко се ориентират в една и съща посока.
Когато приказката внезапно изпълни интимния духовен свят на човека, хармонията в него надделява над вътрешните противоречия. Ако човек е обичан и обича, той е завършен и цял. Опиянен е непрестанно от емоциите и е убеден, че това никога няма да се промени.
Понякога обаче се случва така, че любовта си тръгва, както е дошла- неочаквано. Хубавото на истинската приказка е, че в нея злото не присъства. Когато любовта е искрена, в нея няма място за предателство и болка. Те идват едва след като вълшебството е изчезнало. Тогава човек просто продължава напред в търсене на друго приключение, на нова приказка.
Хората, слава Богу, не са правени по калъп – всеки сам по себе си е индивидуален и уникален. И както са безкрайно много и невероятно разнообразни приказките от цял свят, така всяка любовна история между двама души е единствено събитие, на което само те са благословени да се насладят.
В живота човек има възможността да изживее колкото поиска приказки. В някои от тях чувствата са по-дълбоки и дълготрайни, други са по- мимолетни, но винаги емоциите, свързани с тях, са незабравими.
Любовта избавя от сивотата и закостенялостта и тласка към творческия живот. Не случайно тя е вдъхновила толкова поети, писатели, музиканти, художници, сценаристи, режисъори да изразят своята представа за нея. В очите на всекиго любовта е различна и това е най-ценното й качество – че дава възможност на всеки да има своите неповторими безценни приказки.

Станислава Драганова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*