Някои празници ги има винаги

Празникът на Рила официално бе отменен заради пандемията и въведените във връзка с това мерки, но много българи и чужденци изкачиха по традиция в събота и неделя – на 1 и 2 август, Балканския първенец Мусала и се любуваха на неземната красота на нашата планина.
Имаше и слънце, и дъжд, и мъгла, и вятър. Цветя и гъби приятно изненадаха мнозина. Непознати допреди малко се чувстваха като в рая сред своите нови приятели на различна възраст. Всъщност в планината стари няма. Щом си имал желанието, ентусиазма и възможността да се качиш там, горе, почти на 3000 метра над равнището на морето, значи си млад; значи, че обичаш красотата, чистотата, приятелството, човещината.
Хора от Хасково и Варна, от странство, да не говорим за софиянци и самоковци, изпълниха като на някогашното „движение“ култовата пътека от Ястребец за хижа „Мусала“.
А и не е задължително всички маршрути да са еднакви. Нима не е толкова хубаво да се качиш и на Малка Мусала, на Алеко, на Дено, да снимаш Сфинкса, да се отърсиш, макар и за часове или за ден-два от тегавото и суетно всекидневие долу!…
Тук, във високата планина властва не оная корона, а „вирусът“ на природното изящество и на човешкото съпричастие и възхищение.
За първи път преди 95 години – през далечната 1925-а, е честван Празникът на Рила. И този празник ще остане вечен – независимо дали е официален или не, докато ги има тази омайна прелест и хорското обожание и доброта.
Ехо-о-о!