Новини, Статии, коментари

Няма кой да ни защити, ако не реагираме самите ние

В съботния дъждовен и неприветлив преди обед на 20 февруари стотина самоковци, а сред тях и гости на града ни, протестираха на митинг на площада срещу опитите да се осакатят учебниците в ущърб на патриотичното възпитание на младежта и на националното ни самосъзнание.
Вярно, хората бяха малко, но мнозина се изказаха в родолюбив дух и всички подписаха петиция до най-висшите държавни органи в защита на българщината.
„Защо са ни толкова много партии, ние всички трябва да имаме една партия – България”, сподели пред околните жена от участниците в митинга.
Тя бе абсолютно права. Партиите в изстрадалата ни татковина сигурно никой вече не знае колко са – сто, двеста или триста /даже и в момента възникват нови, Боже/, да не говорим за прословутите неправителствени организации, фондации, разни съмнителни институции и пр. Всички се бият в гърдите, че работят за България, но на фона на всичко това, кой знае защо, се получава така, че родолюбието чезне. Не очевидно, а очевадно е, че чужди интереси диктуват съдбините на отечеството ни, че след погрома на индустрията и селското стопанство започва най-страшното – обезбългаряването на духа. Доколкото ни е останал, въпреки всичко. И доколкото го има все още поне у част от нас.
Да си патриот, не значи да си шовинист или националист, каза в интервю за вестника ни наскоро музикант от чудесната група „Епизод”, чиито песни звучаха и в онзиденшната събота. Да, ние не сме против турския и гръцкия народ, срещу руснаци и американци. Ние защитаваме своето родословие, своята национална идентичност, ако щете, своя роден край и дори фамилната си чест. Под такива думи и с действия в този смисъл би трябвало да застане всеки самоковец, всеки българин.
Знам, че мнозина ще се усмихнат горчиво на написаното и ще имат право. Защото виждат какво става около нас и, бих казал, вътре в нас.
Но именно затова, защото нацията ни е разделена и обезверена, защото пропастта между бедни и богати драстично се увеличава, защото управници на съседни и по-далечни страни пряко се намесват в нашите вътрешни работи, защото граници се блокират и бежанци могат да ни залеят, и защото, в крайна сметка, почти нищо вече не ни е останало, сме длъжни да реагираме.
„Българинът обича свободата, но да му я поднесат на тепсия”, казва омерзен един велик наш сънародник, годишнината от чиято гибел почетохме наскоро.
Е, няма кой да ни я поднесе на тепсия. Ни свободата, ни демокрацията, ни даже защитата на нашия род и човешко достойнство, ако самите ние не престанем постоянно да се оплакваме помежду си, а когато трябва с действия да подкрепим мислите и думите си, да се „снишаваме”.
Известен сърбин бе написал преди време, цитирам по памет: „Българите се научиха да оцеляват, но забравиха защо оцеляват.” Не е излишно, струва ми се, и сега, след толкова много години, да се замислим над тези думи.
Ако все още се стремим да мислим.
Поне в периода между 19 февруари и 3 март.

Тодор Попов

Leave a Reply