Култура, Новини

Няма нищо страшно

Размисли

Българите като че ли сме станали много страхливи. Сгушили сме се в собствените си мрачни мисли и само наблюдаваме света около себе си, а не смеем да погледнем трезво на реалността, без да се жалваме или хвалим излишно, и да опитаме да живеем както искаме.
Мечтаем всички да сме рицари и знатни благородни дами, да живеем във величествени мраморни замъци, да имаме уважението на всички, но се смятаме за ощетени от съдбата. Вярваме, че ако се бяхме родили на правилното място в подходящото време, щяхме да реализираме възможностите си, да достигнем целите си. А всъщност това, което имаме – бели манастири, шопски девойки и не винаги безстрашни юнаци, не е по-лошо. Благородничеството не върви с желязната броня и златните накити, за него се иска повече – свободен дух и съпричастие.
Бием се в гърдите колко сме били велики навремето и това ни е достатъчно. Страх ни е за малко да забравим миналото и без да сме обременени от минали успехи и провали да погледнем днес какви сме. А ако останем за малко в настоящето, светът може и да ни хареса, стига да спрем да виждаме само прагматичната част на живота.
И все пак, ако наистина не се чувстваме добре тук, няма нищо страшно в това да опитаме да живеем на някое друго място. Да си гражданин на света звучи ужасно клиширано, но това е привилегия, която само свободните умове могат да си позволят.
Родени сме, за да се усъвършенстваме и ако се страхуваме от всяка промяна, ще застинем в своята неувереност, забравили, че живеем.

Станислава Драганова

Leave a Reply