Новини, Статии, коментари, Читателски

Няма щастие, градено върху чуждото нещастие

Тези дни, от малкия си престой в болницата научих, че „всички болести идват от ядове, а ядовете – от гадове…”
Колко ли „гадове” живуркат в нашата сянка, за да могат да ни мъстят и тормозят. Не знам, но и уроките от лоши очи навярно идват от тези „гадове”. На млади години не съм се и замисляла кой ме мрази и защо. Вървях си по своя път със своите умения и възможности и не съм се обръщала назад. Но сега, след известни успехи в живота, чувствам завистта, омразата и злобата на някои хора, които ме заобикалят.
Още Николо Паганини, великият италиански цигулар и композитор, е казал: „На способните завиждат, на талантливите вредят, а на гениалните отмъщават…”
Е, значи тъй си е вървял светът, а вероятно и ще си върви.
Въпросът е как да отличаваме истинските приятели от тези, които са готови едва ли не да ни унищожат!
Трудно е. Трябва наистина много хляб да се изяде с някого, за да го разбереш какъв е.
Изживяла съм много предателства, но пък смятам, че и сега имам много истински приятели. Без тях не можем, те са ни нужни и в радости, и в скърби.
А другите – те може би ще се самоизядат в своята куха черупка. Рано или късно, мисля, че всеки един от тях ще бъде наказан от Господ, който вижда всичко!
Няма истинско щастие, градено върху чуждото нещастие.
Затова вярвам, че някои хора може временно да ни вредят, но и те ще си намерят майстора.

Райна Бакрачева

Leave a Reply