Култура, Новини

Обаятелни изповеди за словото и смисъла на човешкото съществуване

Нова книга

“Изповеди за словото” се нарича новата книга на проф. Колю Ст. Колев.
На журналистическата гилдия той е познат като дългогодишен преподавател и декан на Факултета по журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Но за четящата публика той е не само журналист и учен, а и публицист, писател, обществен деятел и страстен изследовател на словото. Народовед. Животът и делата му оставят един неповторим горчиво-сладък възрожденски привкус. В хаосното разломно време на “модерния” 21 век един съвременник на три епохи не се бои да постави пръста си в спиците на колелото, да зададе неудобни въпроси и да им търси отговор. Аргументирано и с жар. И с една рядка, особено за днешно време, доблест и душевна щедрост.
След своеобразната трилогия “Мамини песни”, “Ластовиче гнездо” и “Бащини неволи”, в които биографични моменти се преплитат в органично единство с размисли за съдбата народна и за смисъла на човешкото съществуване, проф. Колев сега ни поднася своите “Изповеди”. В тях по някакъв странен и същевременно съвсем логичен начин са събрани прозренията на автора на трилогията и на още няколко произведения от 70-те и 80-те години – “Мечти, планове и действителност”, “Съюз за боева публицистика”, “Журналистика и общество”. Съжденията, до които стига в тях публицистът, имат сега своето естествено продължение в “Изповеди за словото”. Самото заглавие говори за съкровения характер на споделеното. То е и един мост, едно послание към читателя, произтичащо от една страна от потребността за човешко общуване и от дълг към род и отечество, а от друга – изискващо почтено съпричастие и съпреживяване.
В първия раздел на новата си книга проф. Колев разглежда психологията на публицистичното творчество.
Най-голяма по обем е втората част – “Беседи и гледища”. Тук заглавията сами говорят: “Талантът, човешкото съкровище”, “Изкуството е творение на каторжен труд”, “Без свобода на словото – вилнее диктатурата!”, “Моите университети по журналистика”…
В третия заключителен раздел пък авторът прави запомнящи се литературни портрети на забележителния учен и човек акад. Михаил Арнаудов и на поетите Пеньо Пенев и Павел Славянски.
“…каква е личността на човека, отдал целия си живот на словото? Макар и да са различни гласовете им, затова те са и силни, и обаятелни, затова внушението им достига до съзнанието и сърцата на хората. Те са личните първенци на нацията, хора от едно родословие. Поетично родословие! Те отдават на другите си съвременници и на поколенията след тях изстрадани виждания за света и времето, в което живеем… Словотворците, поетите говорят за истинските ценности, а не за случайните изключения. Те стоят в челната редица на духовността и обществените стремежи. В техните стихове се открива вечният бунтовник. Духовният народен водач без пагони и генералски лампази, без стрелково оръжие и висок държавен сан”, пише в заключителните страници на новата си книга проф. Колев.
Нима тези думи не се отнасят с пределна сила и за него самия! Един войник на духовността с маршалски жезъл, който стои на ветровития си пост докрай…
Благодарим ти, Учителю!
Надка Вардарова
Тодор Попов

Проф. д-р Колю Ст. Колев е роден през 1926 г. в с. Кръвеник, Севлиевско. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Работил е във вестниците “Народна младеж” и “Работническо дело”, сътрудничел е на националното радио и телевизията, както и на чуждестранни издания. Повече от две десетилетия е бил преподавател във Факултета по журналистика. Защитил е докторат по филологическите науки. Автор е на много научни трудове в областта на журналистиката, икономиката и социалната политика. Удостоен е със званието “Заслужил деятел на културата”.

Leave a Reply