История, Новини, Статии, коментари, Читателски

Общинският бик на град Самоков

От време оно град Самоков е известен с начетени и активни общински съветници. Избирали ги между по-първите хора в града, без да е задължително да бъдат грамотни. Преди 120-130 години грамотните били малцинство. Сега е точно обратното. Неграмотните са мнозинство…
Още в края на турското робство градовете започнали да развиват промишленост и да растат бурно. Освен фабрики и промишлени съоръжения след Освобождението започнал усилен строеж на пътища, жп линии и всякаква инфраструктура.
Група заможни индустриалци излезли с предложение пред Общината на Самоков да изградят жп линия София – Самоков. По това време връзката с новата българска столица била стръмен коларски път с много завои през Искърското дефиле, вляво и вдясно на Искъра. Това щяло да доведе до бурно развитие и индустриализиране на града, както и до безспорни предимства за София – благодарение на железницата да се снабдява с дървен материал от горите край Самоков – в големи количества и при значително по-ниски транспортни разноски.
По-грамотните общинари от Самоков оценили ползите за града от това предложение и го подкрепили радушно. Срещу тях скочила мощната група на общинари с други разбирания.
По това време в Самоковското равно поле, от двете страни на „Искъро”, селяните отглеждали безчислени стада от едър и дребен рогат добитък – говеда, коне, овце, кози.
След няколко месеца люти спорове и препирни, псувни и закани между общинарите, предложението на индустриалците било отхвърлено със съкрушително мнозинство. Основанието било, че като свирне със свирката си „влако ке плаши бико” /с ударение на „о”/. От много години Общината издържала бик, плащала и на говедарин. Ползите от бика били безспорни, защото всеки, който си водел при него кравата, плащал значителна такса. Далновидни били общинарите. Свирката на локомотива щяла да доведе до импотентност и нарушаване на осеменителните способности на прочутия самоковски бик. Така че същият си останал щастлив бик и продължил да се труди, необезпокояван, за общото благо.
Така Самоков си останал недоразвит в индустриално отношение град, но запазил горите около себе си. Не се стигнало до интензивна сеч и Чамкория запазила своята красота.
В днешно време отсъства общински бик, няма и „кьорава крава”. Индустриализацията е оставена само на г-н Петър Георгиев и на прищевките на съдбата.
А по стара традиция в град Самоков за общинарите няма изискване да са грамотни. Главното е да бъдат верни и да гласуват като един човек. Каквото им кажат техните предводители.
А как е „у ваше село”?

Александър Кондоферски
Мюнхен

Leave a Reply