Огнеборецът Илиян Атанасов: „Най-голямата ни награда е благодарността на хората“

Вече като че ли сме свикнали с грозните драсканици по стените на блокове, по къщи, по всякакви сгради, а пък и на самите улици и тротоари. Там своите пристрастия изразяват футболни фенове /обикновено с цветущи изрази по адрес на недолюбван от тях клуб/, пишман художници или просто хора, които нямат друга работа, освен да… създават работа на отговарящите за чистотата.
Точно заради гореизброеното ми прави впечатление всяко оригинално хрумване на наш съгражданин. Подобно явление се превърна в истинска атракция в кв. „Възраждане“. Там, на стената на един гараж, отскоро се мъдри красиво изрисуван… пожарен автомобил! Няма как този необикновен гараж да не прикове погледа ви между 8-и и 9-и блок, точно до спортната площадка в квартала.
Свързваме се със собственика на гаража – 53-годишният Илиян Атанасов. Любовта му към пожарната се оказва не случайна – Илиян работи цял живот като пожарникар в София. Питам го как се е решил да сътвори това оригинално произведение.
„Самия гараж го закупихме наскоро – след като го преместиха от кв. „Самоково“. Дадоха ни „петна” за гаражи тук и веднага подадохме заявление. С жена ми – Лалка Янчева – поискахме първия от редицата гаражи. След като го поставихме обаче ми изглеждаше някак недовършен, сивееше ми. Първоначално помислих да го боядисам, а след това ми хрумна идеята да се изрисува на него пожарна кола. Когато казах на жената за идеята, тя се засмя, но я прие. Преценихме, че така гаражът ще бъде наистина своеобразна атракция. Първоначално му направих изолация, сложих и улук. Трудното дойде, когато трябваше да намеря някой, който да изрисува стената. Тогава една позната ме свърза с Иван Шуманов. Не го познавах, но седнахме, обсъдихме възможните варианти и Иван започна работа по проекта. По това време аз бях в командировка във Варна. Жена ми обаче постоянно ми звънеше: „Нямаш представа колко хора – и деца, и по-възрастни, са се събрали около гаража ни!“ Лалка им е носела по нещо дори да се почерпят… Очарован съм от резултата – гаражът се превърна в истинска атракция за съкварталците. Предстои да сложа и пейка пред него, за да има къде да поседнат хората. Вече отпуших съседната шахта и я похлупих с решетка, защото нямаше…“
Питам го какво символизира изрисуваният автомобил. „Това е „Ивеко Магирус“ – пълно копие на моята пожарна кола в София. Тя побира цели три тона вода, 300 литра пенол, има две макари – по 60 метра дълги, които дават до 40 атмосфери налягане, и е отлично оборудвана.”

– Да разбирам, че в момента работиш като шофьор в Пожарната?
– Да, от около 15 години. Преди години, когато още беше премиер, Бойко Борисов лично подкара моя автомобил. Баща му – полк. Методи Борисов, беше мой началник на времето, а Бойко беше взводен командир…
Преди да стана шофьор бях началник-смяна. Иначе работя в тази сфера още от времето, когато постъпих като войник през 1979 г. След като се уволних през 1981 г., постъпих в Столичната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Още като младеж ме влечеше да се возя на пожарен автомобил. Сега служа в 4-а районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението”. Отскоро задълженията ни се увеличиха, защото се обединиха функциите на пожарната и „Гражданска защита”.
– А защо избра София?
– Причината е много проста – в столицата има много повече работа за вършене, ангажиран си през по-голяма част от времето, а аз не мога да стоя на едно място. Ето – от няколко години имам възможност да се пенсионирам, но не искам, влече ме професията. Отделно съм уверен и знам, че ще си свърша работата, защото се раздавам всекидневно.
– Спомняш ли си първия пожар, в чието гасене си участвал?
– Да, разбира се! Много добре си го спомням – гасихме мазе на ул. „Козяк” № 53 в София.
– Какви пожари възникват най-често в столицата?
– Преди няколко години беше „модерно” да се палят леки коли например. Е, понякога и без да искат, става това. Някой запали пластмасов контейнер, той се разгаря, топи се, опира в колата и така става верижна реакция…
Често се претоварват и горят и стари ел. табла. Има голяма вероятност от възникване на пожари и в непочистени тавански помещения на стари кооперации. Не рядко наркомани или бездомни палят сгради, бунища…
– А кои са най-страшните бедствия, на които си присъствал?
– Никога няма да забравя един жесток случай – падането на самолет на авиокомпания „Балкан” през 1984 г. в краварник край софийското село Кривина. Тогава загинаха всички пътници в самолета, екипажът му, както и пазачът на кравефермата…
Бил съм част от бригадите, които гасиха Районния съд на Римската стена при ВИАС /сега УАСГ – Университет за архитектура, строителство и геодезия/, Раковата болница /б. а. днешната „Специализирана болница за активно лечение по онкология”/, държавния цирк, Министерския съвет, Партийния дом, Народното събрание…
– Разполагате ли с нужните машини за противодействие на бедствия и стихии?
– Наскоро бе спечелен проект с европейско финансиране по оперативна програма „Околна среда” за 97 млн. лв., в изпълнението на който бяха закупени и доставени на нашите служби много нови и модерни пожарни автомобили, контейнеровози и специализирани автомобили от различен клас, включително и високопроходим автомобил с много предпазни системи и отлично оборудване. Лично аз правих демонстрация с новата техника при получаването й от министъра на околната среда и водите Искра Михайлова на 29 май. По този начин подменихме част от остарелите машини ЗИЛ, „Татра”, „Шкода”, „Кароса” с нови и съвременно оборудвани „Ивеко” и „Рено”.
Преди години съм се качвал на 75-метрова стълба на пожарен автомобил на стадион „Лужники” в Москва във връзка с петата годишнина от трагедията в Чернобил. А ние тук сега се борим да получим 45-метрова стълба…
– Доколкото разбрах, познаваш лично сегашния шеф на Пожарната Николай Николов…
– Да, познавам лично гл. комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”. Той влезе една година след мен в казармата и стана първият майстор на спорта сред войниците по пожароприложен спорт.
Аз също съм майстор на спорта по пожароприложен спорт, който включва четири специфични дисциплини, заимствани от всекидневието на огнеборците – “Бойно разгръщане от мотопомпа”, “Пожарна щафета 4 х 100 м”, “Изкачване на кула с щурмова стълба” и “100-метрова пътека с препятствия”.
– Какво е първото нещо, което трябва да направите при получаване на сигнал?
– По правилник на 45-ата секунда задните гуми на пожарната кола трябва да бъдат на поне 3 метра пред гаража. През зимата и през нощта времето за реакция е една минута.
Като се приберем от мястото на инцидента също имаме задължения – аз пълня автомобила с гасително средство – вода или пенол, в зависимост от случая. Трябва да се грижа и за чистотата на машината. Пожарникарите през това време мият шланговете и докато се сушат, ги сменят с други.
– А има ли случаи на фалшиви тревоги?
– Да, често. Понякога пък се получава „счупен телефон” с колегите от горещите линии на телефон 112. Така или иначе работим под голямо напрежение. Едно време имахме опитни диспечери, които с два въпроса разбираха дали човекът отсреща е искрен и как могат да бъдат най-полезни…
– Какво мисли жена ти за твоята работа, не се ли притеснява?
– Лалка изживява всичко вътрешно и не ми показва притесненията си. Чуваме се редовно с нея, особено когато съм в командировка за дълъг период и не можем да се видим. Винаги ме подкрепя.
Ето, сега съм цяло лято във Варна. Ако не бях там, щяха най-вероятно да ме пратят в Сърбия, където моите колеги помогнаха за овладяването на ситуацията след тежките наводнения. Колегите ми са останали много доволни от отношението на местните хора към тях.
Синът ни Асен също харесва пожарникарството и ми се струва, че и той иска да поеме по този път, въпреки че завърши „Електроенергетика и електрообзавеждане” във Висшето транспортно училище „Тодор Каблешков”. Всъщност гаражът, на който Иван Шуманов изрисува пожарния автомобил, ще остане за Асен, тъй като аз имам друг в съседство.
– Имаш ли представа какво мисли обществото за огнеборците?
– Имам чувството, че мнозина подценяват нашите усилия. А за мен професията ни е много хуманна – помагаме на хората винаги, когато е нужно. Най-голямата награда за нас е, когато разберем от погледите на пострадалите колко са благодарни и доволни. Този момент е изключително емоционален, незабравим.
Веднага давам пресен пример. Една доста пълна жена бе паднала от болничното си легло през нощта и бе останала да лежи на пода до сутринта, защото медиците нямало как да й помогнат. Ние се притекохме на помощ, а жената бе видимо развълнувана от подкрепата ни и в очите й се четеше, без да говори, благодарността й.
Малко по-отдавна пък бе станала катастрофа при НДК. Тогава линейката пристигна преди нас, но от тежкия инцидент шофьорът бе затиснат в леката си кола. След като дойдохме, колегите му биха с голяма спринцовка инжекция, за да се успокои, а после ние срязахме металните елементи и го освободихме от клопката. В подобни ситуации е особено важна бързата и навременна реакция на екипа.
При нас всеки си знае задълженията и сме сплотени като колектив. Моята работа е да закарам колегите безпроблемно до мястото на пожара по най-прекия възможен път. На място вече те ми казват по радиостанцията от какво имат нужда – вода, пенол, стълба, линейка, осветителни прибори, да се спре токът и т. н., и т. н., и аз координирам общите усилия на групата.

Делян Василев