Живот, Култура, Новини, Статии, коментари, Читателски

Одисеята на едно семейство

Учителката Тущева с учениците си от софийския квартал "Хаджи Димитър"

Баща ми Петър Тущев е роден в Самоков, но е отраснал и живял в София. Завършил Лесотехническия факултет и станал лесничей. Баща му е инвалид от Първата световна война. Енергичната майка обаче отглежда и изучава двама сина и дъщеря, която пък е съученичка на артистката Мими Балканска.
След завършване на висшето си образование баща ми е изпратен да работи в Родопите – в м. Сърница над Велинград. Майка ми завършва учителски институт и започва работа също в Родопите – в м. Св. Петка над Юндола. Младежката идилия започва от там и завършва със семейство, което обикаля почти цяла България. Живели са и в м. Лонгоза, край Черно море. След моето раждане баща ми е назначен за лесничей в Самоков. Живели сме в една от къщите на Хаджисотирови. Районът на лесничея Тущев е обхващал Самоков, Дупница, Сапарева баня, а неговият колега Поризанов е отговарял за горите около Костенец и други селища в региона.
Като лесничей баща ми е оставил добри спомени за работата си със своята грижа за гората, природата и хората в района. Горда съм, че под ръководството на баща ми е извършвано залесяване в землищата на Белчин, Алино, Рельово, Клисура и други самоковски села. С добри чувства и сега го помнят децата на неговия горски помощник чичо Косте Божилов – Надето, Митко и др.

Петър Тущев

Живеехме в сем. Божкови. Спомням си децата на бащата чичо Малин – Вера, Янка, Стоян, Мичето и др. Спомням си и чичо Стоилко Пешов, бащата на Симеон Пешов, Балабановите – Милка Балабанова и др., сем. Попови, чийто син Кольо – мой съученик, по-късно стана преподавател в учителски институт, чичо Борис и стрина Менка с децата им Данчо и Снежето, Бучовите със съученика ми Петър, Дериловите, от които имах много мили съученички и съученици, Фусковите – с Верето от тази хамилия и досега сме най-добри приятелки, сем. Бодурови от Алино – агрономът Тодор и жена му Янка имаха двама сина, единият от които си спомням, че се казваше Красимир.
По времето на този ни престой в Палакарията родителите ми построиха къща в Белчин бани, която съществува и сега, макар и в окаян вид.
Следващото пътешествие и район на татко бе в Сливенско, т. е. в Стара планина – в сегашния град Шивачево. Със съученичката ми от там Станка дружбата ни продължава. Нейната дъщеря е преподавател по испански език. Спомням си, че там аз бях председател на пионерската дружина в училището. После преместиха татко в Елхово – Сакар планина.

Цвета Тущева

Изпращането ни на гарата беше много тържествено, незабравимо. В прогимназията в Елхово имах прекрасни учители – Иванка Бодурова; Симеон Глогинков – по рисуване; даровит художник, който почина рано; Янко Тунтов, поставил оперетката „Наталка Полтавка”, в която участвах и аз. По-късно той беше диригент на Софийската опера. И досега съм приятелка с мои съученици от онези години – Божанка, която беше учителка, Митко – известен специалист и др. На гарата в Елхово посрещнахме тържествено и много мило ген. Владимир Стойчев, командващ Първа българска армия през Втората световна война.
По-късно татко бе преместен в Годеч – Западните покрайнини. Неговата мисия продължи после пак в Родопите – в известното сега село Гела и на други места, като изпращаха там през лятото, при него, студенти-лесовъди на стаж. Последният обект на баща ми беше изграждането на Южния парк в София.
Баща ми и майка ми са вече покойници, но не са забравени, като добри хора и специалисти и с това се гордея и аз.
Завърших фармация и като магистър също пообиколих България.
Гр. Първомай – управител на болнична аптека.
гр. Русе, аптека „Манчев”.
Завърнах се в София, работих като ръководител на ампулен цех в химикофармацевтичния завод – кв. „Илиянци”, после в „НИХФ.”, след това „Фармпроект” и „Химкомплект”, като информационен специалист, където се и пенсионирах.

Това е одисеята на лесничея, учителката и дъщеря му.

Наталия Тущева

Leave a Reply