Опит за отстраняване на неточности

Прочетох публикацията на Диана Сайменова, ученичка в Професионалната гимназия по туризъм, под надслов „Героизмът на нашите войни във Втората световна война” /в. “Приятел”, бр. 53 от 10 юли 2012 г./.
Емоционалност, родолюбие и патриотизъм бликат от всеки ред на написаното от младата авторка, която без съмнение притежава писателски талант. Тя е взела интервю от г-н Денчо Денчев, ветеран от войната, на преклонна вече възраст в днешни дни. Пожелавам на г-ца Сайменова много успех и късмет в професията, която ще избере, и в личния й живот, а на г-н Денчев – здраве и дълголетие.
Същевременно искам да обърна внимание на читателите на вестника за някои неточности относно битката при гр. Прокупле, Южна Сърбия, на 14 октомври 1944 г.
От публикацията цитирам дословно едно изречение, което не отговаря на истината: „С активното участие на съветската авиация българските войни напълно унищожават немската SS доброволческа дивизия „Принц Ойген”.
Такова твърдение е силно преувеличаване на историческата истина и може само да предизвика скептична усмивка не само сред военните историци, но и у читатели без задълбочени познания в тази област.
х х х
Коя е дивизията „Принц Ойген” и каква е съдбата й можем да научим както от немската, така и от съветската енциклопедия, като съпоставяме данните и четем между редовете.
„Принц Ойген” е името на Седма SS дивизия от Вермахта по предложение на първия дивизионен командир Артур Плебс. Името е в чест на принц Ойген от Савоя, който изтласква османските нашественици през 17-18 век от центъра на Балканския полуостров и дава възможност там да се заселят големи групи от немскоезични преселници. През живота си принц Ойген от Савоя печели десетки сражения срещу силен и коварен противник.
Основаването на дивизията става на 15 април 1941 г. с параф на министъра на външните работи на фашистка Германия Йоахим фон Рибентроп.
Към 20 февруари 1944 г. численият състав на Седма SS дивизия е 22 659 командири, бойци, медицински и обслужващ персонал. От каква националност са тези почти 23 хил. души? Педантичен отговор дава немската енциклопедия:
. 8.5 % – арийци от “Дойче райх”.
. 91.5 % – “фолксдойче” /хора, смятащи се за немци, но живеещи вън от територията на Германия/.
От тях:
. 53.6 % – от Банат и Сърбия
. 21.3 % – от Румъния
. 11.24 % – от Хърватия
. 2.92 % – от Словакия
. 2.57 % – от Унгария
. 0.006 % – от други държави
Дивизията към 20 февруари 1944 г. притежава 392 души офицерски състав, 1901 подофицери, 18 985 бойци и 1381 човека от санитарно-стопански обслужващи подразделения и батальони.
Основните бойни единици са 26 на брой. Ще посоча само най-главните, за да не отегчавам читателя:
. SS Тринадесети полк „Артур Плебс” от планински стрелци
. SS Четиринадесети полк „Скендербег”
. SS Седми планински артилерийски полк
. SS Седми танков полк
. SS Седми кавалерийски полк
. SS противотанков полк
. SS Седми полски батальон
. SS велосипеден батальон
. SS планинско-сапьорски батальон
. SS полска жандармерия – 7 група
. продоволствени, стопански, пощенски, санитарни и други батальони с подразделения от роти, свързочни групи и пр. е имало още най-малко 100 на брой
Въпросът, който възниква веднага, драги читатели, е:
Възможно ли е една дивизия, с числен състав от 23 хил. души, състоящ се от толкова много на брой батальони, полкове, роти и бойни групи, пръснати на територия колкото две Българии, да бъде унищожена напълно само в един ден от българската армия с далеч по-малък числен състав, па макар и с помощта на съветската авиация?
Колко и големи емоции да проявяваме, нека да разсъждаваме обективно!
х х х
Седма SS дивизия „Принц Ойген” е създадена от крещящата необходимост фашистка Германия да даде отпор на мощното сръбско партизанско движение, което още повече се засилва след гигантските победи на Червената армия през зимата на 1941-1942 г. край Москва.
Съветската офанзива след това с десетки дивизии води до огромни загуби на хитлеристите и обръща хода на войната.
В отговор на сръбската партизанска дейност 7-а SS дивизия „Принц Ойген” извършва множество престъпления и масови унищожения на територията на бивша Югославия.
На Нюрнбергския процес стават известни цифрите за нацистките престъпления в тези райони. Само на 28 март 1944 г. са унищожени 22 села, посочва се цифра от 2014 убити. Цивилни жители – мъже, жени и деца, стават жертва на военнопрестъпници.
Дивизията „Принц Ойген” слага оръжие четири дни след безусловната капитулация на Германия на 8 май 1944 г. Денят на победата се празнува до ден днешен на 9 май, не на 8-и. Близо 15 хил. есесовци от дивизията „Принц Ойген” слагат оръжие на 12 май 1945 г.
На 22 май близо до Ран партизани екзекутират 2000 дунавски шваби, пленници от сложилата оръжие дивизия „Принц Ойген”.
През есента на 2010 г. близо до с. Мостеч е открит масов гроб с над 3000 души хърватски и словенски бегълци, погребани заедно с бойци от дивизията на 12 или 13 май 1944 г.
Невинни и виновни заедно, без съд и присъда, без кръст или полумесец, безименни жертви, погребани заедно със своите палачи – това са безумията на войната.
х х х
Това, което не бива да се забравя никога, е подвигът на съветската армия, която спаси света от нашествието на кафявата чума. Едва ли има друга армия на света, която можеше да се справи с такава войска като хитлеристката – въоръжена да зъби, отлично подготвена и организирана, ползваща всички технически постижения, само на косъм от въвеждане в експлоатация на водородната бомба…
Публикацията на Диана Сайменова не случайно спечели първа награда. Има защо! Надявам се, че тя не ще се разсърди за моя опит да отстраня някои неточности.

Александър Ив. Кондоферски
емигрант в Германия
син на д-р к. м. н. Иван Кондоферски – ветеран от войната, покойник