Оплакваме се, а никой не се чувства виновен и отговорен…

Думата ми е за стопаните на кучета, макар че може да се отнася и за много други случаи от всекидневния ни живот.
Водят се например всеки ден кучета от десетки техни стопани на разходка в двора на Спортното училище. Там е приятно – алеи, зеленина, чист въздух, реката е наблизо, но никой не съм видяла да си носи найлон за кучешките фекалии. Изхождат се четириногите под път и над път, а техните стопани нехаят и оставят изпражненията да замърсяват околната красива среда и да загрозяват гледката. Освен всичко друго това е и опасно, тъй като там се разхождат и играят и малки деца, могат да се заразят с всички произтичащи от това последствия. Тази ситуация се усложнява още повече сега, със затоплянето на времето.
Една-единствена жена, стопанка на куче, и то към 70-годишна, съм видяла досега да си носи найлонова торбичка. А кучета – колкото искаш…
Екскрементите могат да се оставят след това в кошчетата за боклук. Дори във водата на реката да се изхвърлят, пак е по-добре, отколкото да остават по алеите и тревата, откъдето преминават много хора – млади и стари.
Сигурно има и наредба по тези въпроси, но грижи ли се някой тя да се спазва?! Знам, че в чужбина стриктно се следи от контролните органи и от гражданите и в това отношение, съзнанието е на друго равнище и хората привикват още от деца да спазват законите и правилата.
Тука караме през куп за грош, никой не се чувства отговорен, а после само се оплакваме и все някой ни е виновен – я държавата, я Общината, я другите, а не погледнем самите себе си…

Р. Димитрова

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*