Останете си вкъщи! Иначе навън е хубаво…

Налага се да спазваме призива на Щаба за борба с коронавируса. Целта е да предпазим себе си и своите семейства.
Вече месец и половина си стоим вкъщи и само по наложителна причина излизаме навън с шалове или маски. Пазаруваме набързо и още по-бързо се прибираме. Трудно е да стоим по цял ден в апартамент, където няма двор, а само малка тераса. От нея наблюдаваме пустите улици и тревните площи, по които тази пролет не играят деца. Подгонени от силния вятър и хладното време, се прибираме в стаята.
Защо, мили Боже, се случва всичко това?! Нали по много поводи си пожелаваме най-напред да сме живи и здрави. Здравето е най-ценното нещо, което имаме. За здраве месим питки, него си пожелаваме и на Нова година. Много ли сме грешни, че Бог не чу молбата ни за тази 2020 година?…
В този ред на мисли се сещам, че имам работа до центъра. Обличам се бързо и студ не студ, излизам навън. Приятно съм изненадана от чистотата по улиците. Няма го мръсния пясък от тротоари и платна. Всичко е изметено, а където го има, е на купчини.
Истинска радост за очите и душата са насадените лалета. Те са толкова много, че когато цъфнат, ще се радваме неимоверно на тяхното разнообразие на цветове. Усмихвам се на кошницата с великденски яйца. Сръчни детски ръце са зарадвали и тази година самоковци. Браво, дечица!
Тук е мястото да благодарим и на всички в града, които се грижат да ни опазят от коронавируса. Това са хората от щаба, лекарите, полицаите и не на последно място доброволците /които полагат грижи за възрастните хора, дето не могат да излизат от къщи/.
Благодаря им  от името на много хора! Пожелаваме им здраве и успехи в благородната битка със заразата!

Венета Върбева

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*