История, Култура, Новини, Статии, коментари

Отворено писмо до председателя на БАН

Памфлет

Уважаеми господин председател на Българската академия на науките!
Въпросът, който поставям пред вас, има езиковедски характер и не се съмнявам, че вие ще се обърнете към отдел „Езикознание” на БАН. В последните двадесет и няколко години в българския език настъпиха много промени и навлязоха хиляди думи-чуждици, много от които са неразбираеми за обикновения човек. Този процес е неизбежен, но ако продължава така стихийно да се осъществява – след време и помен няма да има от българския език.
Затова аз предлагам БАН нека обсъди и внесе предложенията в Народното събрание, то пък от своя страна да ги узакони и така в съвременния български книжовен език да започнат да настъпват необходимите промени. Тъй като наведнъж не е възможно да бъдат променени /побългарени/ стотици думи, моето предложение е само за някои от най-употребяваните в медиите и в разговорната реч думи и изрази. /Всички предложения са в стила на големия български учен акад. А. Т. Балан./
Първата дума е министър. Тя идва от латинската дума minister, което на български буквално означава слуга. И моето предложение е да бъде въведена българската дума. Ето пример. Пиша или се обръщам пряко към въпросното лице и казвам: „Уважаеми господин слуга… и т. н.”
Втората дума, която трябва да бъде заменена, е политик. Тъй като в политиката навлязоха много жени и някак си не върви да ги наричаме политички, аз предлагам да обединим мъжки и женски род на думата и тя да стане политиква. Вижте колко по нашенски ще прозвучи например написаното от някой журналист в някой вестник: „Днес българските политикви /и изброява имената на екземпляри от мъжки и женски род/ се срещнаха с обикновени данъкоплатци… и т. н.”
Другата дума, която трябва да бъде заменена, е думата президент. Тя може да бъде сполучливо заменена с близката по звучене – прецедент. В кратката демократична история на нашето отечество няма президент, който да не е създавал прецедент, така че това ще отговаря и исторически на новата дума, с която ще бъде наричана държавната глава. /Думата глава е от женски род и не може да използваме прилагателно към нея от мъжки род./
Другата езикова промяна, която незабавно трябва да направим, е за названието евродепутат. От наблюденията, които има българският народ за изпратените в Брюксел евродепутати – всеки един от тях си е чист заврян зет. Предлагам за в бъдеще евродепутатът да носи названието евро заврян зет. Веднага изниква въпросът – а как да бъдат наричани представителките на нежния пол? Логичен е отговорът: нежелани евроснахи.
Уважаеми господин председател на БАН, ето езиковият пример, който би се получил след побългаряването на горепосочените думи: „Банда политикви и слуги, водени от прецедента, отидоха в Европа, за да се наплюскат с брюкселско зеле, да се срещнат с наши еврозавряни зетьове и нежелани евроснахи и да обсъдят още колко време могат да удържат, за да сме най-бедните в Европа.”

Иван Ненов
етимолог

1 Comment

  1. Попов

    Браво!

Leave a Reply