Отец Паисий е роден край Самоков, твърди известен учен

Отец Паисий е роден край Самоков. Твърденията са на проф. Николай Овчаров след проучването на късносредновековния манастир в крепостта Урвич край София заедно с доц. д-р Бони Петрунова и младия археолог Филип Петрунов. В момента тримата пишат финалната монография, където са събрани сензационните резултати от изследването, предаде БТА.
Интересът на учените към Урвич дошъл от „История славянобългарска”, в която се казва: „Дошли търновските боляри от Търново в Средец и се спрели в някои тесни места покрай река Искър. И седем години стоял Иван Шишман покрай Искър. Имал манастир „Урвич” със силна крепост и наоколо го ограждала вода.”
В края на 14 в. твърдината е главна преграда към средновековния Средец. Документално се доказа, че тя активно участва в епичните битки от края на 1371 г., когато София е атакувана от османските турци. Не случайно от района между София и Самоков е известен най-големият народен епос за героичната съпротива на цар Иван Шишман срещу турското нашествие.
Най-интересният период на Урвич идва след 15 в. Тогава около храма „Св. Илия” се развива голям манастир, проучен от екипа на Овчаров. От запад са разкрити трапезарията, магерницата /кухнята/, складовете, а от юг – цяло крило жилищни помещения. Някога то е било на два етажа, но сега са оцелели руините на приземието. Подовете на килиите са покрити с каменни плочи. Помещенията се отоплявали със зидани печки, изградени в стените. На запад се оформял официалният вход на манастира, застлан също с едри плочи.
В самия югозападен ъгъл се извисявала вратна кула, предназначена да охранява портата на обителта. Множество монети, накити и керамика показват, че манастирът просперира през „тъмните векове” на османското робство. Според големината й монасите са били не по-малко от 40-50 на брой.
Най-вероятно завоевателите дават уникалната привилегия да имат свой манастир на хората от околните села – Кокаляне, Бистрица, Герман, Лозен, Панчарево, защото те са били „войнуци” „дервентджии” /пазители на прохода междуе София и Самоков/. Това обаче не ги спасява в края на 17 в. Тогава обителта е унищожена от огромен пожар, датиран с медна монета на султан Сюлейман ІІ /1687-1691 г./.
Става дума за репресиите над християните от Западна България по време на войната между Свещената Лига и Османската империя, разказва проф. Овчаров. През 1683 г. турците са разгромени при Виена и австрийците вземат Белград, Ниш, Пирот, стигайки почти до София. Българите са обнадеждени и вдигат въстания, като най-значителни са Чипровското и Карпошовото в Македония. Австрийците обаче се оттеглят и започват гонения.
Изгорени са много християнски светини, сред които и Урвичкият манастир. Оцелелите монаси опазват ръкописи и църковна утвар и се преместват в съседната планина Плана, където основават действащия и днес манастир „Св. Архангели”.
Две десетилетия по-късно, през 1722 г., се ражда един човек, комуто е съдено да промени съзнанието на българите, допълва проф. Овчаров. Днес всеки ученик ще каже, че великият българин Паисий Хилендарски е роден в Банско. Това по думите на учения е хрумване на големия български учен акад. Йордан Иванов, което той публикува в популярна вестникарска статия през 30-те години на миналия век. Поради неговия авторитет идеята е възприета безкритично от мнозина. Всъщност „и досега не е открит документ, за да се разреши въпросът в кое село или град се е родил първият народен будител – Паисий Хилендарски”, посочва друг голям наш учен – акад. Иван Снегаров. Единственото, което знаем досега е, че е от Самоковско. Това той отбелязва сам в „История славянобългарска”.
Именно разкопките на Урвич поставят нещата на място, смята проф. Овчаров. В своята „История славянобългарска” Паисий Хилендарски следва почти дословно едно историческо съчинение на Бенедиктинския монах Мавро Орбини. Сред общите данни той използва един единствен локален топоним. Това е „манастирът Урвич” в теснините на Искър край София, построен на мястото на старата крепост на цар Иван Шишман. Това сочи, че Паисий е произхождал от Самоков или неговите близки околности и лично е познавал мястото на изпепеления манастир. А преди да се замонаши на 23-годишна възраст на Атон, е чул и записал от местните хора мълвата за станалите край Урвич в края на 14 в. драматични сражения, допълва Овчаров.
През 17 в. манастирът е свещено място за хората от София, Самоков и околностите им. Тук хората са се черкували, учили в килийното училище, научавали са сведения за славното минало на своя народ, дори са се женели. За последното говори съкровището от сребърни позлатени накити, датирани в 16-17 в. и открити в руините на старата крепост. Това съкровище се състои от девет сватбени венци, множество части от изящно изработени женски колани, 2 цели прочелника, 4 наушника, 2 пръстена, гривна-кубелия, разнообразни по форма висулки.a