Култура, Новини, Статии, коментари

Отиде си Елена Стоин, длъжници сме пред голямото й дело

В последния месец от изминалата година – на 13 декември, ни напусна видната музиколожка Елена Стоин, старши научен сътрудник в Института за музика към БАН.
Достойна дъщеря на големия музикант проф. Васил Стоин, наследила от него любовта към народната песен, още от най-ранна младост тя работи редом с баща си, а след преждевременната му смърт продължава неговото дело. Имената на Васил Стоин и Елена Стоин са сред бележитите български учени, чието дело е повод за размисли, оценки, тълкувания.
През 2005 г. се отпразнува двоен юбилей – 125 години от рождението на проф. Васил Стоин и 90 години от рождението на ст. н. с. Елена Стоин. В Самоков, в читалище-паметник „Отец Паисий”, през декември се състоя тържествен концерт, а още през май в София се проведе юбилейна научна сесия, организирана от секция „Музиколози” към Съюза на българските композитори и Института за изкуствознание при БАН. Бяха изнесени 10 доклада от известни български етномузиколози, научни работници и професори от Музикалната академия и Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Изтъкна се изключително важната дейност на двамата юбиляри като теренисти, съставители на сборници със записаните от тях, събрани от цяла България, народни песни, както и като автори на статии, монографии и изследвания.
Ето едно обобщаващо мнение от доклада на проф. д-р Мария Литова, с което тя определя мястото на Елена Стоин в българската музикална фолклористика:
„Елена Стоин, една от основните фигури в полето на българската музикална култура, е имала възможността да контактува и работи с някои от изявените представители на първото ни поколение учени, основоположници на българската фолклористика. Семейната среда, в която израства, и особено ролята на нейния баща, Васил Стоин, като основоположник на българската музикална фолклористика, я насочват към основната цел в професионалния й живот, отдаден изцяло на събиране и проучване на музикално-фолклорните ни ценности. Тя участва активно в развитието на основните направления в българската фолклорна наука в унисон със съвременните тенденции в етномузикологията.
Изградила творческия си облик като старши научен сътрудник към Института за музика при БАН, тя е опитен теренист, записала хиляди народни песни от различни райони на България. Елена Стоин е съставител и редактор на сборниците: „Странджа пее” (1961 г.), „Добруджа пее” (1962 г.), „Народни песни от Самоков и Самоковско” (1975 г.), „ Народни песни от Северозападна България” (1962 г.), „Народни партизански песни” (1955 г.), „Български съвременни народни песни” (1958 г.), „Народни песни от Родопския край” (1970 г.)
Огромната й теренна работа по издирване и записване на народните песни съдейства за обогатяване на фолклорния архив на Института за музика към БАН и същевременно е предпоставка за научно-изследователска дейност.”
За нас – самоковци – особено ценен е издаденият от Елена Стоин сборник „Народни песни от Самоков и Самоковско” – не само като съхранено творчество и записана работа на баща й, но и като памет за забележителни самоковци, изпълнявали тези песни. В тази книга като в един пантеон на духовността заедно с песните са съхранени и имената на Джони Белстойнев, Иван Близнев, Стилиян Димитрунков, Александър Макатев, Домника Ковачева, Елена и Витка Симеви и много други.
Мъжкият вокален квартет „Самоков”, създаден през 1956 г., през 40-годишната си дейност аранжира, изпълни и записа много от тези песни, представени и в националната телевизия. По-късно дамската вокална група „Септима” направи два диска–албума с песните от този сборник. Изпълненията им винаги са слушани с интерес. Те създават чудесно настроение.
Елена Стоин има щастието да работи и да постигне много в своя професионален път, а и в личния си живот да се радва на приятната атмосфера в уютен дом, сред преданите, всеотдайни грижи на обичащите я сродници, дъщеря и зет. Положително това допринесе тя да съхрани до пределна възраст – 97 години, бодър дух, ум и способност за общуване.
От личните си контакти с нея ще запазим най-хубав спомен и за честния й и прям характер. Изобщо цялото семейство Стоин се отличава с една забележителна етичност и родолюбие.
Чест и гордост за нас – самоковци – е, че от тук произлизат двама големи учени.
Поклон пред светлата им памет!
Нека ги тачим и почетем подобаващо.
Преди няколко години дадохме предложение /за жалост, нечуто) – улицата покрай читалище-паметник „Отец Паисий” и Художествената галерия – от Голямата чешма до Ридо, да носи името на проф. Васил Стоин, а не „Търговска”, защото там няма търговска дейност, а точно читалището е свързано с голямото дело на Васил Стоин в Самоков като създател на черковния и градския хор „Рилска песен”, като диригент и педагог, възпитал цяло поколение във вкус и любов към музиката и народната песен.
Би било хубаво точно пред читалището да има и паметник на проф. Васил Стоин и Елена Стоин. Повторно отправяме предложение тази улица да се нарече „Проф. Васил и Елена Стоин”.
Дано нашата идея се възприеме и осъществи!

Росица Тренкова
Михаил Янков

Leave a Reply