Новини

Отиде си Хрим!

По жесток каприз на съдбата в самото навечерие на Деня на народните будители – на 29 октомври, се разделихме с Хрим Христовски. Отиде си без време, едва 65-годишен.
Беше историк по образование и поет по призвание. Беше наистина разностранно надарен творец. Учител и художник, артист и публицист. Автор на няколко книги с поезия и проза. Председател на Краеведското дружество в Самоков. Остави следа и като обществен деятел.
Беше личност. Както се казва, широко скроена, колоритна, шарена. Отиде си като че ли недоразбран и недооценен. Остави ни сякаш завещание да гледаме на света от различни ъгли, да не се поддаваме на течението, на понякога сивото и досадно всекидневие.
Беше дългогодишен сътрудник на нашия вестник. Приятел на “Приятел”. Стремяхме се да му отвръщаме със същото. Заедно оряхме нивата, в която той хвърли доволно добри семена.
Последното му стихотворение – “Дишат раните на мрака”, бе публикувано във вестника ни буквално ден преди Христовски да напусне този грешен свят. Прозрението е присъщо на поетите. И тук Хрим бе безпощаден в преценката си за обществото и за своята роля в него:
“…пръстите ни са ожулени от порив –
да се защитим от зверовете…
…Търсим си ръцете, за да се прегърнем.
За да сме в държавата си клета,
преподаваме живота на пияните поети…
…Всичко е продадено до камък.
Взеха ни косите от главите…
…И когато нещото ме навести
и ме покани да заплувам към Небето –
ще си отнеса за спомен
босата душа,
оженена за битието.”
Прощавай, Хрим! И ти, като всеки, имаше своите слабости, но нали затова не сме богове, а хора. Много е тежко, когато си отиват даровити люде, венчани за истината. Остава творчеството им. Един своеобразен вик за повече човещина!
“Приятел”

Leave a Reply