История, Новини, Статии, коментари

Откраднато ангелче

In memoriam

На 19 октомври 2015 г. от нас си отиде едно невинно дете – Калоян Иванов Бармов.
Медицината бе безсилна да му помогне и коварната болест прекърши неговия полет. Останаха само споменът и обичта, и болката, с която го носим в сърцето си.
Той беше лъчезарно, стройно и красиво момченце, умно и с чисти помисли, и бе сред нас само петнадесет години, два месеца и два дни. Време достатъчно, за да остави светла диря след себе си, но твърде кратко за житейски път.
Преди една година всички – родители, близки, приятели, цялото училище начело с директора, учителите, съучениците и много съграждани, покрусени от мъка по него, го изпратиха до последното му убежище в гробищния парк на Ридо, в родния му град. Времето сякаш е спряло там. Няма утеха за такава мъка по откраднатото от нас ангелче Калоянчо.

* * *

…Не мога да не разкажа за случилото се месец по-късно. Неговата майка намира върху гроба му, оставени от незнайна ръчица, букетче с полски цветя, гривничка и красиво ангелче. Сълзите неспирно потичат от очите й. Тя ридае, примряла от мъка в страшната самота наоколо. Пронизва я мисъл. Незнайно момиченце, може би първата невинна любов или само симпатия, е дошло тук самичко с покрусена душичка, да донесе гривничката, вероятно подарък от Калоянчо, за да не й къса повече сърчицето, да подари на отишлото си от този свят другарче – ангелче и цветенца. И да докаже, че в тази студена, безпощадна и непредвидима действителност не може да го прежали лесно…

* * *

Няколко дни по-късно майката забелязва, че букетчето, гривничката и ангелчето вече ги няма. Още по-силна болка пронизва сърцето й.
Прощавай, скъпо дете, за ужасното ни безсилие!
Господи, Ти, който Си на небето, който Си близо и понякога прекалено далеч от нас – хората, смирено Те моля да ми дадеш отговор само на този въпрос: „Какво е това безвремие, сред държава, в която ограбват не само живите, но и тези, които са си отишли от нас!?”

Александър Кондоферски

Leave a Reply