Отново за неоправдана липса на членуване

Известно е отдавна, че на езиковото функциониране и развитие е присъща една тенденция към икономия на енергия, т. е. към изразяване на мисълта, което постига целта си с употреба на възможно по-малко езикови средства. Може би с тази обща тенденция, но стигнала „по инерция“ до известна небрежност, може да се обясни едно често явление в книжовния език, което в някои случаи води до неясност на мисълта и затруднява пълноценното общуване.
Става дума за пропускане на членуването на прилагателно име в група от две (или повече) атрибутивни определения, свързани чрез съюза и, например: Загубихме цели три часа, докато Радан вникне в технологията на маслобойния и сиренарски занаят (А. Гуляшки, Романтични приключения). Тъй като прилагателните означават два различни занаята, двата признака са в еднакво смислово отношение към съществителното име, редно е и езиковото еднакво оформление да потвърди тяхната самостоятелност и „равноправие“: и сиренарския.
Обратно, ако две прилагателни означават признаци (качества), съвместими в характеристиката на определения, често единствен, предмет (персонален), словосъчетанието от двете определения се схваща като еднородна цялост и „икономичното“ еднократно членуване на първото прилагателно е достатъчно и оправдано. (То стои близо до безсъюзното свързване на две определения в типа „новата по-голяма мивка“). Например: Той е най-умният и интелигентен човек, с когото съм разговарял (Тук прилагателните са дори синоними); Градинарската и строителна треска около собствените владения… (Бл. Димитрова, Глухарчето); Навред настъпваше жалкият и безславен залез на боговете (Ан. Франс, Островът на пингвините).
Ако прилагателните са противоположни или достатъчно различни по значението си, а още повече – научни термини, те съвсем очевидно трябва да бъдат „равноправно“ членувани. Ето примери за пренебрегнато членуване на оригинална художествена и научна литература, преводи, вестникарски реклами: …сред каква местност бяха зареяни оловените и медни рудници (А. Гуляшки, пак там); Ние сме навлезли в канализирания в буквалното и преносно значение делник (Бог. Райнов); Г. шумно прибираше керамичните и пластмасови чаши (превод на Бр. Райман); Едрите петна… дават залог за колоритните и пространствени дирения на художника (Б. Балтева, Никола Петров); (Активаторът) дава всичко най-полезно на мускулните и нервни клетки (вестник „Български пенсионери“); По тези няколко реда може да се съди за историческата и литературна значимост на… (А. Франс, Островът на пингвините).
Силната инерция на принципа на икономията понякога влияе и върху второто от две самостоятелни словосъчетания, свързани съчинително с и като еднакви части (косвени допълнения) на изречението: Това спасява картините на Никола Петров (…) и от студената епичност и правилно постигната панорамност. (Б. Балтева, пак там) – тук качеството студена не може да се приложи и към панорамността в една картина.
Членуването на второто прилагателно е погрешно избегнато и там, където значенията на прилагателните се покриват по обема си само частично, например: Още от войните (Д. Гюдженов – М. Д.) придобива популярност с военните си и исторически композиции (вестник „Български пенсионери“) – защото явно някои военни картини са били съвременни (Гюдженов е бил на фронта), а някои исторически (посочените в статията портрет на цар Симеон, възцаряването на Асен I) не са били военни, та не се свързват в единство.
Накрая като примери, където недостатъчното членуване е пречка за точна и ясна информация в един туристически рекламен материал за най-големия природен резерват: В резервата Парангалица (Югозападна Рила – М. Д.) са установени (…) ендемити български и балкански, като (…) рилската иглика, (…) жълтата и петниста тинтява и много други. – Тук не е ясно дали има два ботанически вида тинтява или жълтата се явява и (като вариант на вида) с петна; Горите се огласят от птичи песни на черния, боров, качулат и дългогопашатия синигер. – Колко са видовете – четири, или черният има варианти? А колко са видовете кукумявки в примера: Сред представителите на ледниковите реликти са глухар, лещарката, пернатонога и врабчова кукумявка… – може би един вид в два подвида? Явно един член не стига вместо четири; при това не е към първия реликт в редицата! А не се иска много труд, за да съобразим за какви признаци на обектите ще говорим. Стига да бъде приоритет качеството, а не скоростта.

Мария ДЕЯНОВА

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*