Новини, Спорт, Туризъм

От водната планина в… сухата

Самоковци на връх Трем в Сърбия

Всички знаем, че на езика на древните траки Рила, или както те наричали планината Роула, означава “Водна планина”. Ясно е и защо я кръщават с това име – на рилската територия има десетки езера, множество минерални извори, гейзери…
Малцина обаче подозират, че на Балканите има планина с коренно противоположното име – Сува /Суха/ планина! При това най-източните й склонове отстоят на някакви си 173 км от Самоков – край петхилядното градче Бабушница, Сърбия. Както се досещате, наименованието й отчита наличието на незначителен брой водни извори.
Първенец и най-личен със своите 1810 м н. в. там е връх Трем. Именно неговото изкачване бе и целта на нашата група: трима самоковци – Добри, Иво и моя милост, подкрепени от нежното и балансиращо присъствие на две дами – Галка и Мариелка. Планирахме полезното физическо начинание да съвпадне с вече традиционния „зимски успон” /зимно изкачване/ на Трем, който в събота, на 1 март, се проведе за 18-и пореден път. Организатор на вече международната проява е планинарският клуб “Железничар” в Ниш.
Бодри, напети и замечтани тръгнахме в петък, последния ден на февруари, от Самоков. Взехме дамите от София и, макар и позакъснели, се отправихме към Нишка баня. Курортът, известен с лечебните си минерални води, отстои на 10 км от третия по големина град в Сърбия – Ниш. Настанихме се при нашите дружелюбни хазяи Лиля и Драган към 20 ч. През следващите три дни те ни оказаха пълно съдействие за приятните емоции и настоящи спомени от западната ни съседка. Топли, отзивчиви и непринудени – такива останаха те в съзнанието на нас – петимата българи.

Величествени северни стени в подхода към Трем

В събота ставаме рано, приготвяме си раниците, екипираме се и потегляме към предизвикателството, наречено връх Трем. За наше нещастие се объркваме по пътя, а това е предизвикано от прокарването на магистралата до границата с България. Все пак бързо се ориентираме, преминаваме през изключително живописната Йелашничка клисура /ждрело/ и стигаме до планинарския дом в местността Боянине воде, където е изходният пункт за първенеца на Сува планина.
В близост се намира ски писта с добра денивелация и с прожектори край нея. От там до върха има три степени на трудност. Преминавайки безпроблемно по подравнения черен път и през буковата гора след това, стигаме до седловината Девоячки гроб. Тя е и кръстопът за двата най-високи върха в планината – Трем и Соколов камен /1523 м н. в./. Поемаме наляво по скалния масив и покрай чудните гледки, умопомрачителните отвесни падини, стотиците планинари и множеството служители на планинската спасителна служба след три часа и половина се добираме до заветната цел.

Самоковците развяха родния трибагреник на самия връх

Тук са любители на природата от страната-домакин, както и много гости от България, Македония, Хърватия… Увековечаваме момента и поемаме обратно. По пътя надолу си давам сметка защо има толкова много спасители. Десетина от тях спускат в специално пригодена носилка на колела жена на средна възраст, като са обездвижили левия й крак. Явно, за съжаление, имат горчив опит от подобни предходни прояви…
Вечерта няма как да мине без почерпка в местна кафана. Заведението се пука по шевовете, а ние разпознаваме наши колеги-планинари от деня. Няма как да ви пренеса с описание на органо-лептичните свойства на територията на кафаната. Страхотни плескавици, майсторски салати, специални ракии и то на “нашенски” цени… И всичко това поднесено със стил и усет, с отношение към клиента. Дето се вика, ние сме сега техния Запад, а всъщност нещата стоят малко по-различно…
В неделята опаковаме багажа и пътьом преглеждаме пазара в Ниш. Всеки намира по някоя вкусотийка за приятели, роднини, пък и за собствена употреба. Неудобно ми е, а и за да не ме упрекнете в чуждопоклонничество, няма да продължа с хвалбите към сръбските продукти, макар да го заслужават. Е, и тук ще дойде денят на Страшния съд, и сърбите ще влязат в ЕС и монополите ще ги завладеят на всички нива… Качествена храна – хм, помислете пак! Най-много да се пръкне стандарт… “Сува планина”!
Историята ни обаче има щастлив завършек. Може би мнозина вече са запознати, че само преди броени дни бе открит паметник на Васил Левски в населения предимно с етнически българи Димитровград. Откриха го не кои и да са, а премиерите на двете страни-съседки – Пламен Орешарски и Ивица Дачич. Събитието се превърнало в истински празник за града.

Новооткритият паметник на Васил Левски в Димитровград /Цариброд/

Решихме да “осветим” паметника и ние. До него все още имаше много цветя и венци от откриването му, включително от България – от Община Мездра и др.
С този поход почетохме цели четири национално значими събития – 141-годишнината от обесването на Апостола на свободата, посрещането на Баба Марта, Поклади /Сирни Заговезни/ и освобождението ни от турско робство. По-рано Добри повтаряше, че има изненада за нас, но ще я разберем чак на върха. Е, наистина останахме впечатлени – имахме възможността да развеем родния трибагреник на 1810 м н. в. в съседна страна, пред погледите на близо 1500 туристи от различни краища на Балканите! Това бе и нашият начин да поискаме прошка от Родината…

Делян Василев

Leave a Reply