Новини, Статии, коментари, Туризъм

От Кушадасъ до Палма де Майорка

Някогашната библиотека в Ефес, издигната в чест на римския сенатор Целс

Какво би искал един учител-географ, когато е приключил с активната учителска дейност? След повече от три десетилетия стаж и време на педагогическо усъвършенстване би било добре да видя с очите си и да приема с чувствата си природа и места, различни от нашите географски ширини, за които съм говорила само в час.
В продължение на няколко години, заедно с моя приятелка от Варна, посетихме места не само с различна природа, но и с много исторически забележителности, като се започне от римско време и се стигне до наши дни.

Първото ни пътуване беше в Турция – преминахме през Одрин и се насочихме на юг, достигнахме протока Дарданели, свързващ Мраморно с Егейско море. Преминали през него с ферибот, всъщност напуснахме Европа и стъпихме на западния бряг на Азия. Летувахме в гр. Кушадасъ, известен на много българи. Не градът обаче е важен, а възможността да посетим римския град Ефес, с много запазени артефакти от римско време, храма на Артемида /едно от първите седем чудеса на света/, изключителното природно образование Памуккале и близките до него кален вулкан, Извора на Клеопатра, римски амфитеатър, римски саркофази. Всичко това, съчетано с бистрите води на Егейско море и прекрасните палми и средиземноморски олеандри.
Няколко години по-късно се любувахме на пищна цветова гама от субтропични растения, палми, кактуси, сухолюбива храстова растителност по бреговете на залива на Средиземно море, където са разположени красивият град-курорт Анталия и близките до него курортни зони.

х х х

От субтропика по на юг са районите на тропичните пустини. Усетихме техния полъх при пътуването ни в Израел през 2008 г. Кацайки на летище „Бен Гурион” в Тел Авив, се отправихме веднага към Йерусалим. Близо до летището имаше насаждения от авокадо.
Пристигайки в Свещения град, направихме панорамна обиколка, която ни даде възможност да видим библейския град като цяло, с типичните бели каменни постройки с малки по големина прозорци – вероятно за предпазване от горещината, която залива града през по-голямата част от годината. В града посетихме черквата на Божи гроб на вр. Голгота, преминахме по Виа де ла Роса, където е вървял Христос към кръста, посетихме Стената на плача, останала единствена от Соломоновия храм. Разгледахме и Гетсиманската градина, където се смята, че Христос е бил заловен от римляните. В тази градина има маслинови дървета на 2000 години, т. е. на христова възраст. На това място е построена и църквата на народите с интересни мозайки, пресъздаващи библейската история на Христос.
Предстоеше ни път и до Мъртво море, което е най-ниската точка на сушата – 394 метра под нивото на световния океан. Пътят преминаваше през израелската пустиня Негеф – множество голи жълти хълмове, без стръкче трева, камо ли дървета. Само маркировка по пътя показваше, че сме стигнали кота 0 метра надморска височина и продължаваме вече под нея.
Пристигаме до Мъртво море. Температурата на въздуха надхвърля 40 градуса, духа топъл сух вятър – ето го полъхът на пустинята. Бързаме да се потопим в соленото море. Водите му са богати на калиеви, натриеви, бромови, магнезиеви и други видове соли, а солеността му е изключително висока и затова не можеш да стоиш във водата повече от 10 минути. При опит да се потопиш изцяло, водата веднага те повдига, защото е с голяма плътност. Полезна е с лечебните си качества за някои кожни заболявания; особено лугата, която се изважда от дъното. Водата и лугата се използват в производството на лечебни соли, козметични и лечебни продукти, известни в цял свят.
Напускаме страната с богати впечатления и немалко противоречиви чувства, породени от особената политическа обстановка.

х х х

Интересно бе и пътуването ни в Република Хърватия през миналата година – в най-крайната северозападна част на Адриатическо море, по-точно – с дестинация на полуостров Истрия.
Самолетът ни кацна в Триест – Италия, където направихме обиколка и се запознахме с по-известни забележителности на града. След това поехме с автобус към гр. Рабац в Хърватия, разположен на красив залив, заобиколен с маслинова гора. Посетихме остров Крък с интересна история още от римско време – крепости и здания, построени под влиянието на венецианската архитектура. При посещението си в гр. Пула – най-южната точка на полуострова, се любувахме на запазения колизеум от римско време, четвърти по големина в света.
Най-интересен и красив е курортът Опатия, близо до голямото пристанище Риека. Курортът е бил най-важен в Австро-Унгарската империя и сега носи нейния дух.
Близостта до Италия ми позволи да посетя и Венеция. Любувах се на дворците, каналите, гондолите, площада „Сан Марко”, Двореца на дожите, Моста на въздишките, тесните и красиви улици, магазинчетата за сувенири и маски.

x x x

Сгради с красива архитектура се срещат често в Палма

Най-много ми се иска да разкажа за пътуването си през тази пролет до Балеарските острови, по-точно до остров Майорка. Балеарските острови са малък архипелаг в западната част на Средиземно море и са част от Испания. Състоят се от островите Майорка, който е най-голям, Менорка, Ибиса, Ферментера и Кабрера. Има и още няколко малки островчета. На остров Майорка е и столицата Палма.
Пътувахме с приятелката ми и с още 19 българи – група по програмата „55 +”, която дава възможност на хора над 55-годишна възраст да почиват при подходящи условия в чужбина през пролетта и есента.
И така, на 8 април в 11.30 ч. испанско време българският самолет след директен полет кацна на летище „Палма”. Посрещнаха ни топло слънчево време и луксозен автобус, който след 25-минутно пътуване ни доведе в курортното селище Санта Понсо. Цялото южно крайбрежие на острова е населено с малки селища, които образуват най-гъсто населената част, всички са свързани най-много с курортна дейност и са с излаз на Средиземно море.
На следващия ден тръгваме на обиколка в столицата Палма. Пътуваме по красива крайбрежна магистрала и преди столицата минаваме покрай дълго с километри яхтено пристанище с акостирали стотици красиви яхти и голям, многоетажен круизен кораб.
Навлизаме в града и първо сме пред неговата емблема – катедралата „Ла Сеу” или Катедралата на народа, както всички я наричат. Строителството й започва от краля на Майорка преди четири столетия, но не е довършена от нито един крал. Тогава хората събират средства за нейното окончателно завършване и това оправдава името й. Тя е единствената катедрала, която не носи името на светец. Издига се като Акропол над вълните на Средиземно море, до чийто бряг е построена. През периода 1904–1914 г. е реконструирана от големия испански архитект Антонио Гауди.
На същата крайбрежна улица са разположени Морският консулт и Музеят на съвременното изкуство.
Важен елемент от облика на Палма е замъкът Бейвер, уникален с кръглата си форма. Разположен е на възвишение с височина 112 метра и се вижда отвсякъде. Заграден е от всички страни с дълбок ров, който го прави непристъпен при външни набези. Интересна е галерията от арки във вътрешния двор. Предназначенията на Бейвер са били различни във времето – кралска резиденция, военен затвор, фабрика за монети. От тук са се правели непрекъснати наблюдения към морето, за предпазване от набезите на арабите и морските пирати. В замъка се намира и Музеят на историята на града. От него се открива неповторимата панорама на пристанището, катедралата и целия залив на столицата Палма.

Авторката Радка Атанасова пред кръгово кръстовище с екзотичен пейзаж

Посетихме и колизеума, където само до преди две-три години са се провеждали прочутите испански кориди. Сега природозащитниците упорито се борят за окончателното им прекратяване. Дали ще успеят?
Обиколката ни продължава по тесни средновековни улици, запазили духа на времето с аристократизма и красивата си архитектура.
Една от интересните екскурзии е до пристанището и градчето Сойер, разположени в северозападната част на острова, в т. нар. Златна долина, през която се минава. Тази долина е осеяна с много портокалови и лимонови градини. Пътуваме през един портокалов рай.
Градчето Сойер е разположено в подножието на планината Сиера Трамунтана. От пристанището до центъра се придвижваме със старинен трамвай в ретро стил. Той ни завежда до историческия център, църквата с фасада стил модерн и главния площад. Тази година нашият Великден съвпадаше с католическия, а ние бяхме пред църквата точно на Връбница /Цветница/. Тук всички хора носеха не върбови, а маслинови клонки. И ние получихме от тях.
По разписание потеглихме от градчето със старинен влак с дървени вагончета, построен преди 100 години. Влакът се провира през 13 тунела до селцето Булона. Отново преминаваме през златни портокалови, лимонови и бадемови градини /на острова има повече от 2 милиона бадемови дръвчета!/.
Влакчето е построено с труда на местните хора. То е позволило на селището да се свърже с вътрешността на острова, от която е било откъснато. Така пристанището и градчето Сойер са просперирали.
На 17 км от Палма и 400 метра надморска височина е село Валдемоса. Отново свързано със Сиера де Трамунтана, това е едно райско кътче на острова, посещавано от хиляди туристи всяка година. Всичко тук е хармонично и подредено. Зелените капаци на прозорците и мрачният камък, от който са изградени жилищата, контрастират с пъстротата на цветята на всяка улица и на всяка външна стена на къщите.
Разходката из тесните наклонени каменни улички ни завежда до дома и параклиса на св. Каталина Томас, родена тук. Стигаме до кралския манастир – Ла Картуха. Въпреки предназначението си за кралска резиденция, Ла Картуха е обитаван от 1399 до 1835 г. от картухански монаси, откъдето идва и името му. Това е и мястото, избрано от Фредерик Шопен и Амандин Орор Люсил Дюпен, позната с псевдонима Жорж Санд, за прекарване на зимата на 1838-1839 г. Гениалният полски композитор, болен от туберкулоза, и свободолюбивата и непокорна френска писателка, не са били добре приети от местните хора…
Залите на Ла Картуха съхраняват богато историческо и артистично наследство, както и лични вещи на знаменитата двойка – нейни оригинални ръкописи и негови нотни листа с композиции, писани там. В наше време присъствието им е увековечено с паметник на Шопен. Посещението в двореца завършва с концерт на пиано по творби на великия композитор.
Напускайки Валдемоса на път за Палма, спираме в Ла Фиоре, където е развита стъкларската промишленост. Ставаме свидетели на целия процес на надуване на стъклото и на умението на стъкларите да му придават определена форма. Любуваме се на артистично ръчно изработени изделия от стъкло, съкровище на културата на Майорка. Всяка изработка е уникална, няма друга идентична. Това производство, което е истинско изкуство, датира от три века.
Остава ни още една незабравима вечер, посветена на „Son Amar”. Това е шоу, което често се сравнява с тези в Лас Вегас и се запомня за цял живот. То се представя в един от най-елегантните ресторанти на острова с 1000 места. Спектакълът е посветен на гениалното произведение на Сервантес „Дон Кихот”. Шоуто е комбинация от испански танци, балет фламенко, танци на други народи, акробатика и илюзия; участва испанска танцьорка, чийто танц се следи от танц на красив расов кон; за финал – стилът и музиката на Майкъл Джексън.
Репертоарът на разкошния оркестър – на групата „Джипси Кинг”, известната певица на Майорка Роса де Лима и националният шампион по фламенко Мигел Гавилан ни пренасят в свят, завладян от магията на светлинните ефекти и акустиката. Незабравимата декорация и пищният интериор допълват преживяванията. Испанският балет на „Сон Амар” със смесени стилове и енергия кара сцената да вибрира в ритъма на фламенкото. Вечерта завършва с хитовете на Краля на попа – Майкъл Джексън.
Всяко красиво преживяване обаче има край. На 15 април луксозният автобус отново ни поема, но на път за летището на Палма. Багаж, чекиране, паспортни проверки, залата за излитане и… полет към родината.
Здравей, София, и добре дошли у дома!

Радка Атанасова

Къщата “Катманду” /с обърнат покрив/ в Санта Понсо

Leave a Reply