Този „убав” наниз събра в Костинброд не само шопи, а и тракийци, родопчани, македонци, добруджанци, та и сърби, за да се потопим в извора на фолклора. Сред всички тях бяхме и ние, от Самоковско.
Международният фолклорен фестивал в този град от нашата Софийска област се проведе за четвърти път и отново имаше състезателен характер.
Организаторите са си поставили за цел да издирят, съхранят и популяризират българското фолклорно наследство, като ударението се поставя на шопския фолклор.
Участниците се състезаваха в няколко категории: автентичен и обработен фолклор, камерни и танцови изпълнения.
Оценката даваше авторитетно жури: народните певици Лиляна Галевска и Олга Борисова, композиторът Найден Андреев, фолклористката Виктория Букурещлиева, хореографите Борис Вълков и Димитър Манов.
Доста работа им създадоха стотиците участници, пропътували километри от Драгоман, Копривщица и София, от Кюстендилско и Дупнишко, от Старозагорско и Пазарджишко, от Димитровград, Пирот и Босилеград в западната ни съседка.
Изпълненията на всички състави, които успях да чуя и видя, бяха много добри, личеше си, че певци и танцьори се изявяват с удоволствие.
От Самоковска община две женски групи представиха местния фолклор – от Ярлово с ръководител Мария Георгиева и от Драгушиново и Злокучане с ръководител Генка Стоименова.
Жените от Ярлово предизвикаха веднага интереса на операторите и станаха още с пристигането си медийни звезди – започнаха да пеят за своето село пред камерите за пряко включване. Макар и в намален състав, не се посрамиха и колежките им от крайградските села. Можеше да бъде, разбира се, още по-добре, ако към възрастните се присъединят и млади жени и момичета. А и когато има музикален ръководител, ще се постигат, естествено, още по-големи успехи. Но радостното е, че жените са много амбициозни и не се дават на годините…
Панчаревските баби са подмладили състава си с нови свежи гласове, а танцьорите разтупкаха сърцата ни.
Нашите приятелки от с. Таваличево с ръководител Анита Василева ни изненадаха много приятно – нивото им на пеене е доста високо. Групата от Сандански пък ни припомни как са се привели някога седенките. Докато възрастните подреждаха „одаята”, 5-годишната Божидара Панчева изпълни доста трудна народна песен, а после заедно с бабите изви глас. Те път плетяха, усукваха конци, предяха и… пееха местни песни.
Залата избухна в бурни аплодисменти, когато Анелия Георгиева със славеев глас подхвана „Лале ли си”. Никол Димитрова пък блесна с „Бела Рада”. Ръководителят им Цветан Цветанов е много доволен от своите възпитанички и от съставите от Монтана, които ръководи.
На сцената се появи и младежки танцов състав от Босилеград с ръководител Милан Настев. Техният шопски танц бе само част от многото им изпълнения на български фолклор. Босилеградчани изпълниха и танц от съседна Враня. Младите момичета бяха истински представителки на ромския фолклор.
Не успяхме да видим и чуем всички, но станахме свидетели на изявата на много таланти, които разкриха обичта си към родния фолклор. И сякаш ни убедиха, че българското няма да умре, въпреки всичко то е в нас, навсякъде.
На най-достойните журито ще присъди Голямата награда на кмета и „Златният цървул”. Но най-голямата награда за участници и публика си остава докосването до красотата и богатството на родния фолклор.
Димитрина Божилова
