Култура, Новини, Шарен свят

От 2-месечни бебета до почти столетници на Чакъровите празници

Хора отвсякъде и на най-различна възраст бяха сред участниците и посетителите на традиционните Чакърови празници, състояли се на едноименните поляни навръх Илинден – 20 юли.
Тук беше с очарователната си майка Христина и двумесечното бебе Александра от Плевен /и двете облечени в чудни народни носии/, тук беше и 92-годишният бай Петър Ангелов от Бели Искър, дългогодишен директор на местното училище и бивш председател на читалището, който не е пропуснал нито едно тържество на тези поляни от първите празници пред далечната вече 1975 г. до наши дни.
На обширната слънчева поляна край Искъра се пяха родолюбиви песни и се играха хора от два и три ката от хора, мнозина от които се бяха пременили в народни носии. Имаше и „театро” – пресъздадени бяха моменти от битките на четата на прочутия самоковски хайдутин Чакър войвода с турските поробители.
Председателят на самоковския клуб на любителите на историческо оръжие „Чакър войвода” Георги Николчев се превъплъти в образа на Чакъра. Други родолюбци „играеха” помощниците на славния войвода – Дикята и Месаро, оживяха и поп Никола Гушльов, и десетките Чакърови четници, чиито наследници и сега са жители на града и района ни.
Показани бяха битките на местните хайдути край Карагьол /историческата местност в съседство с Чакъровите поляни/ и край с. Клисура, победният бой на водените от Чакър войвода български мъже с редовна турска войска в Пасарел /Долни Пасарел/, след който, в пристъп на отмъщение, османските власти изселват селото и не случайно то е наречено след това „Пусти Пасарел”.
Същевременно обаче Високата порта оценява наистина високо не само безстрашието и пълководческите качества на Чакъра, но и неговото благородство – четниците не убиват ранените турски войници, а дори им оказват помощ; войводата пощадява живота и на ранения от самия него известен самоковски турски главатар Аджи Дамба.
Не случайно, когато научава, че Чакъра е убит от ръката на свой четник, Аджи Дамба счупва своя ятаган и нарежда на слугата си да го занесе на гроба на хайдушния предводител в знак на почит към неговата смелост и проявена човещина. Самият султан пък нарича Чакър войвода „Самоковският барон”…
За всичко това през цялото време на своеобразното представление неспирно говори краеведът-родолюбец и автор на книгата „Самоковските хайдути” Христо Ярловски, бивш кмет на града ни. „Ходжа” на турски език пък надъхваше тръгналите да вземат главата на Чакъра. Това обаче така и не им се удаде…
Доста време ехтяха гърмежи от пушки и пищови, гръмнаха и трите топчета за радост на многобройната публика. Накрая Г. Николчев поднесе цветя пред паметната морена на Чакъра /известно е, че голям паметник на войводата има в самия център на Самоков/. „Четниците” салютираха с пушкалата си безсмъртието на героя, чието рождено име е Христо Проданов. Предполага се, че той е роден през 1815 г., а си отива от този свят от предателска ръка през 1855 г., едва 40-годишен.
Продължителни ръкопляскания изпратиха многобройните участници в „живата картина”, която бе заснета и от въздуха, от дрон. Като „актьори” се изявиха 150 членове на 19 родолюбиви клуба от всички краища на родината ни – София /Национален съюз „Единение”/, Видин, Брегово, Луковит, Червен бряг, Плевен, Търговище, Шумен, Варна, Ямбол, Нова Загора, Стара Загора, Мъглиж, Пловдив, Благоевград, Петрич, Перник, с. Чавдар, Самоков.
„Тези тържества показват колко много имаме нужна от българщината”, изтъкна в словото си кметът Владимир Георгиев, по традиция също облякъл народна носия. Той изрази възхищението си от патриотизма и активната дейност на клуб „Чакър войвода” и на сродните сдружения от цялата ни страна и завърши с призива: „Да живее България!”
Георги Николчев благодари на всички участници във възстановката, пожела на тях и на присъстващите здраве и успехи и нареди: „Топчии, палете топовете!” С личното участие на кмета Георгиев последваха оръдейните гърмежи, предизвикали овациите на множеството.
После „хайдути”, „турци” и зрители се смесиха на хорото, поведено от красиво момиче, развяло хайдушкия зелен пряпорец.
Радостта на съгражданите си и техните гости сподели и народният представител Радослав Стойчев. Над сцената и над цялата околност пък гордо се вееше голям трибагреник.
Архиерейският наместник на Самоковската духовна околия иконом Михаил Колев отслужи водосвет и поръси за здраве стотици съборяни.
Раздаден бе и вкусен курбан. Скара и какви ли не вкусотии допълваха колорита на картината. Пилешка супа пък бе дарение от Володя Стоянов. Под сенките бяха разпънати и десетки палатки. 
Безчет бяха снимките сетне, другарският обяд на многобройните маси с наредени около тях пейки, радостните срещи на познати и непознати, на българи и чужденци, веселието, продължило наистина до късно.
Състояха се и народни борби, като за победителите бяха предвидени атрактивни награди. 
Настроението поддържаха популярни родни певци и музиканти, сред които бяха Володя Стоянов, Малин Домозетски, Гергана Димова, Ива Давидова и др. Тук бяха и „Големите гайди”, а и местни колективи. На който му станеше горещо – от слънцето и от играта, пък се разхлаждаше с приятната студена вода на близкото Заешко чешме.
На интерес се радваха и многобройните сергии на майстори от близо и далеч, предлагащи „от пиле мляко” – традиционни одежди, фланелки с родолюбиви елементи, ножове от всякакъв вид и размер, гаванки, накити, икони, магнитчета за спомен, шапки, захарен памук и дори… „огнена вода”.
Безброй бяха леките коли, паркирани от другата страна на реката. Някои пристигнаха на празника с автобуси, а други с велосипеди или пък пеша, през Лаго, покрай историческия Карагьол.
Много усилия хвърлиха за добрата организация на тържествата Георги Николчев, Андрей Домишляров и останалите членове на клуб „Чакър войвода”, както и служители на Общината.
Най-запалените почитатели на празника пък прекараха на поляната и предишната вечер – край хайдушкия огън, сред музика и закачки, пеейки патриотични песни. Десетки родолюбци от Самоков и от цялата страна проследиха прожектираните филми за двама забележителни самоковци – Чакър войвода и създателят на първата българска картечница о. з. полк. Христо Николов.
Вече 44-годишна е историята, макар и с известни прекъсвания на Чакъровите тържества. Тяхното значение вече е оценено и извън страната ни. През миналата година празникът получи и знака „За европейско културно наследство”.

Тодор Попов

Leave a Reply