Други, Култура, Новини, Спорт

Дончо Дончев – офицер, радиоинженер, поет, общественик и… автомобилист

…Годината е 1945-а. Селото е Старосел, Пловдивско. Оттук започва житейският и творческият път на Дончо Нанов Дончев Гърбов. Завършва Висшето военно училище във Велико Търново и Висшата свързочна военна академия „Будьони” в Ленинград /дн. Санкт Петербург, Русия/. До 1995 г. служи в българската армия – има 31 години стаж в Сухопътните войски и във Военновъздушните сили. Радиоинженер, полковник от запаса.
В Пловдив, където живее, го наричат „човекът с четири имена и четиридесет таланти, рицар и мечтател” и не случайно – председател е на пловдивския автомобилен клуб „Ретро” и на сдружение „Старосел”, зам.-председател на Общобългарския граждански алианс и на Общинския комитет „Васил Левски”, член на Управителния съвет на Съюза на независимите български писатели и дописен член на Българската академия на науките и изкуствата, директор на Международното рали за ретро и класически автомобили „Марица” . Пише стихове, проза, епиграми. Публикувал е в литературни списания в България и Русия. Издал е пет книги.
Този човек с толкова богат и интересен живот и творчество на 15 ноември бе гост на Руския клуб в Самоков. Конкретен повод за срещата бе негово стихотворение – поемата „Не трогайте Россию, господа!” /„Не хулете Русия, господа”/, което от появата си през 1994 г. сред читатели, досега получава само положителни отзиви. Написана само за една нощ, творбата прави поета прочут и най-обичан български автор в Русия, а три музикални варианта я превръщат в хит песен. Песента пък вече си има и подходящ клип. Голямо признание е и фактът, че студенти в някои руски ВУЗ-ове изучават силните откровения на българина наред с най-големите имена в литературата. „Щастлив съм, че намерих пътя до сърцата на руските хора. Изпитвам откровена любов към Русия. Само един истински български патриот може да бъде русофил”, сподели в Самоков Дончев.
На срещата в уютната клубна стаичка присъства още един голям приятел на Русия и на… ретро колите и ралитата – проф. д-р Галина Певичарова, ръководител на лаборатория по качеството в пловдивския Институт по зеленчукови култури „Марица”. Освен книгите на Дончо Дончев, на които тя е неизменен редактор, събира ги и работата по организацията и провеждането на авторалита, особено на международното Пловдив – Одрин – Александруполис, чието седмо издание е в подготовка. Оказва се, че голямата страст на Дончо са автомобилите и както сам казва, е „с бензин в кръвта”. А Галина, с женското си присъствие и мекота, е сърцето и душата на този дует. Двамата споделиха, че голяма радост е да видиш в дните на ралито как българи, турци, гърци участват заедно в името на приятелството и човещината. Все в духа на тази тема Дончев се похвали, че е купил стара кола и от самоковец – Гавриков.
Гостите, чудесни събеседници и сладкодумни разказвачи, с които повече от два часа отминаха неусетно, говориха за организационните си ангажименти и творчески изяви, но най-много за пътуванията си до Русия и десетките незабравими срещи там . Разказаха за посещението си в редакцията на в. „Вечерная Москва”, за срещата в Съюза на руските писатели, за онази руска девойка, която е наизустявала всеки ден по ред от стихотворението му, за да „изнесе силните му слова” от важна институция за пред читатели, както и за това, че името на стихотворението и авторът му са им послужили като пропуск за присъствието на още нещо незабравимо – деветомайски парад в Деня на Победата на Червения площад. Разказаха и за посещението си в Курск по покана на руския интелектуалец Михаил Зотов, който смята България за своя втора родина. Изминали над 1300 км, видели прочутата Курска дъга и много паметници на загинали в Отечествената война. Голямо впечатление им направил бункерът на Рокосовски, откъдето генералът /по-късно – маршал/ ръководел битката при Курската дъга. Там били изумени от познанията и сериозното държание на едно невероятно момиченце – 8-годишната Люба, превърнала се в техен прекрасен екскурзовод…
Още много интересни неща чуха присъстващите, сред които бе и зам.-кметът Васил Сайменов, на тази клубна сбирка. Можеше да се разказва и слуша още и още, но времето винаги притиска, пък и така остават разговори и за други срещи. В тази приятелска обстановка прозвучаха и стиховете от поемата: на български – рецитирани от Пенка Пенчева, и на руски в изпълнение на автора им. Прозвучаха и много български и руски песни. На раздяла Д. Дончев остави в дар на всеки от домакините, както и за Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” от своите книги, а също и копие от заглавната страница на руското списание „Наш съвременник”, което първо е отпечатало българското стихотворение, както и диск с песенния му вариант на композитора Иван Ортнер.
От името на Руския клуб гостите получиха подаръци – картини, диплянки и др., както и оригинален и символичен ръчно изработен дар – къс от бреза с подредени малки колички в цветовете на руското знаме.

Leave a Reply