Очарованието Ахтопол

През 70-те и 80-те години на миналия век имаше „приказка”, че ако не можеш да видиш някой самоковец в Самоков, ще го видиш в Ахтопол. Южното курортно градче бе станало един Малък Самоков. Тук, в изградените многобройни лагери, почиваха всяко лято стотици и дори хиляди самоковци. Наслаждаваха се на вълшебното море, опознаваха града и района.

Промените през 89-а и последващите събития сложиха общо взето край на тази приказка, която иначе беше не толкова далеч от действителността. Самоковска следа обаче, макар и доста поизбледняла, в най-южния ни морски град все още има. Срещат се и сега там лете наши съграждани, макар и доста по-рядко.
Останали са в малкия градец-курорт като че ли само почивните бази на „Пластимо” и „Рилски лен“. Няма ги лагерите на Радиозавода, „Самоковска комуна” и „Слатина”; на „Любчо Баръмов”, „Асен Терзийски”, ДЗС-то, „Дехо” /то и тези предприятия отдавна ги няма…/. Само „нулевият цикъл” стои на някогашния грамаден стол-ресторант, който на смени навремето изхранваше „самоковската колония”. В много от някогашните почивни лагери дори постройките ги няма. Имотни проблеми, неустановена собственост и безкрайни съдебни дела са причина за разрушените или разпадащи се бунгала, за занемарените дворове и всевъзможните боклуци наоколо.
Това време, когато за карта от 20-30 лв. се почиваше две седмици на море с осигурена нощувка и три пъти храна на ден няма да се върне.
За сметка на това обаче самият Ахтопол е станал, мисля, още по-интересен. Който не е бил скоро в този град, трудно би го познал. Чет нямат новоизградените хотели, вили, заведения. Правят впечатление оригиналната архитектура и екстрите в тях. Автогарата е обновена. Кметството е настанено в нова сграда. В крайморския парк се гради нов голям православен храм.
Някогашното гръцко училище до старата църквичка /която много прилича на нашата Бельова черква и също носи името на Богородица/ е реставрирано и превърнато в база на Художествената академия, в двора му можете да се любувате на чудни изложби на открито. 3-километровият чудесен плаж с плавно влизане в морето и с няколко капанчета е хигиенизиран, а и морската вода тук е доста по-чиста в сравнение с други места. Една от най-приятните изненади е разширеното, асфартирано и много добре маркирано шосе.
Който иска, може да прескочи и до невероятния Созопол, до нашумелия през последните години Синеморец или до самото Резово и от стръмния бряг и крайречната алея да наблюдава като на длан значителна част от близката територия на югоизточната ни съседка. Ропотамо, Дяволска река, Велека /какви имена само!/ и Резовска река просто ви канят да се разходите с лодка по тихите им води. Невероятни арки сплитат над устията им малко познати дървеса. Скалите край прочутия моден плаж Силистар, пък и в самия Ахтопол, навяват такава екзотика, че ти се струва необичайно всичко това да го има тук, в родината ти…
Ахтопол пък, въпреки усиления нов градеж, не е презастроен. С вкус се оформят здания и паркове. Цените са далеч от скъпотията в Албена, Златните пясъци или Слънчев бряг. Има гъмжило вечер, но то е приятно, тъй като главната улица на градчето е освободена от автомобилно движение. Има някакъв баланс, някаква хармония между старинните къщи и новите модерни сгради, между лукса и елементарното, между возилата по улиците и прикътаните крайбрежни алеи, между шума и тишината, между родното и чуждото, между рибарите-ветерани и момчурляците и „мацките”, цъкащи насам-натам…
Предстои кеят да се модернизира. Има идеи да се възроди и пристанището, корабчета да свържат Ахтопол с общинския център Царево и с другите курортни градчета по Южното Черноморие, както и със самия Бургас, а дори и с първия турски крайморски и крайграничен град.
В днешното забързано, нервно, „никакво” време, успееш ли да откраднеш 4-5 дни и да спестиш 200-300 лв., отиди на Ахтопол, който има своето очарование. Той самият е едно очарование!

Тодор Попов