История, Култура, Новини

Още веднъж за Паисий

Отклик

През миналата година се навършиха 290 години от рождението на Паисий Хилендарски и 250 години от написаната от него „История славянобългарска”. По този повод излязоха и доста публикации в „Приятел”. Естествено, има още много спорни моменти, свързани с живота на големия българин и наш земляк. По повод на някои от тези публикации нашият съгражданин Георги Манов, писател и журналист, който живее в Стара Загора, помоли да поместим откъс от книгата му за Паисий „Загадъчният калугер” /2002 г., второ издание/, в който спомени разказва съпругата на самоковския поп Милчо Маргарита Попмихайлова. Публикуваме ги по-долу заедно със спомените на Любен Майдавски.

„…Когато преди двайсетина години се затвори храма „Свети Никола” и се започна реставрация, некропола в черковния двор беше съвсем изчезнал – сравнен със земята. Гробовете на някогашните най-лични граждани на Самоков бяха заличени. Макар и отворен от злосторници, поруган, гробът с останките на митрополит Доситей, откъм източната страна на храма, беше спасен от реставраторите, после и възстановен ведно с надгробния знак и оградата. Зидът околовръст на черквата опаса само част от някогашното гробище. На юг от тоя зид беше изграден отечественофронтовски клуб, под чийто зидове останаха човешки кости. Източно от черковната ограда си дигна къща поп Милчо /Михаил Тодоров Митов/. Когато в 1956 година са започнали изкопа, неколцина от работниците – изкопчии са намерили надгробна плоча на някой си поп Никола, а вътре в самия гроб кожена торба с ръкопис и картонен документ, на който е пишело, че тленните останки са на монаха Хилендарски Отец Паисий. И надгробната плоча, и документите са потулени. Попът вече не е жив. Починаха и работниците, както и бригадирът им Разслабенов. Той пръв е разчел написания на черковно-славянски документ. Изкопчиите са разправяли за находката си, но са били предупредени, че тая работа не бива да се разчува. Единствено баба попадийка, която е жива и читава, може би ще каже истината…”

Любен Майдавски – януари 1990 г., Самоков

х х х

„Да, аз – Маргарита Попмихайлова, съм съпругата на отец Михаил Тодоров Митов. По професия съм шивачка. Когато работниците са попаднали на гроб при изкопа на основите на бъдещата къща, те – като малограмотни – са оставили на бригадира си, на майстора Разслабенов, да чете и тълкува надгробния надпис. От моя съпруг знам, че никакъв монах, а скелет на жена е имало. Намерени са мъниста, гердан, пафти. Ако беше Отец Паисий тук заровен, съпругът ми щеше да се гордее, а не да скрие този факт. Аз лично не съм видяла какво има, тъй като по това време съм била на работа. Знам, че наоколо, и в черковния двор, някога е било гробище. Лично аз с количка съм изкарвала черепи и кости, когато копаеха за ограда на нашата къща – откъм юг. Кои са били хората, които са правели изкопа на основите? Бай Коцо Дашин, Никола Кьосев, Любен Крумов Кьосев, Викенти… Всички те, доколкото ми е известно, са вече покойници. Както и моят съпруг. Той също твърдеше, че Отец Паисий е родом от с. Доспей.”

Маргарита Попмихайлова – 17 ноември 1994 г., Самоков.

Leave a Reply