История, Култура, Новини, Читателски

Паисий Хилендарски и нашето време

290 години от рождението на Отец Паисий Хилендарски,
250 години от написването на „История славянобългарска”

„Четете, да знайте”
Иван Вазов, „Паисий”

Славянобългарска история
за българския народ,
царе и светии
и за всички български
деяния и събития
събра и нареди
Паисий йеромонах,
който живееше
в Света гора Атонска
и беше дошъл там от
Самоковската епархия
в 1745 година,
а събра тая история
в 1762 година
за полза
на българския род.
ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ, 1762 г.
/Заглавие на “История славянобългарска”/

Как честваме 250-годишнината от написването на „История славянобългарска” и нейния автор – Паисий Хилендарски от Самоковска епархия? При нас, в Самоков? Една велика българска личност, включена в календара на ЮНЕСКО за 2012 г.? При програма на президента за чествания и издирване гроба на великия просветител? И чествания за пореден път в Банско, обявени от Министерство на културата? Къде сме ние?
Екипът на „По света и у нас”, посетил по този повод Самоков, ни завари, по мое скромно мнение, неподготвени. Какво свързва Самоков с Паисий Хилендарски – зададеният ми въпрос прозвуча нелепо! А какво не го свързва? Градът е центърът на Самоковска епархия, в Самоков е имало Хилендарски и Зографски метоси, има Самоковски преписи (два, дори три) на “История славянобългарска”, а авторът на втория известен в историята препис е Алекси Велкович Попович, който нарича Самоков свое „отечество”. И това е напълно достатъчно да отпразнуваме юбилея с респект и достойнство! За съжаление в репортажа на БНТ в „По света и у нас” в събота вечер Самоков стоеше зле, особено билбордът с Паисий, заснет през буренаците край пътя.
На своя официален сайт Община Самоков няма програма за чествания на Паисий и неговото дело. Липсва и историческият календар за 2012 г., в който тези годишнини са отбелязани. Такъв забележителен юбилей не може да мине със спорадични „събития”, отразени помпозно в местните медии. Затворени в провинциалната си черупка, за пореден път пропускаме възможността да обявим, че Отец Паисий Хилендарски и Самоков са свързани неразривно, независимо от политическата конюнктура и личните интереси.
Когато децата на Самоков отговарят на въпроса за родното място на Паисий с „Банско”, тази кауза е вече загубена. Сега предстои да сложим в учебниците по история, че Паисий е погребан в Асеновград. Както се е засилил да доказва президентският инициативен комитет начело с гостувалата в града ни проф. Надежда Драгова. И да ни се подсмихват снизходително професори и академици, когато свързваме Самоков с Паисий. Доспейската версия за родното място на Паисий не бива да се превръща в официалната на Самоков, защото не е доказуема, а само дискусионна. За мен лично е израз на професионална некомпетентност да се занимавам с Паисий кампанийно, като участвам в чужд сценарий с цензурирано съдържание.
А единственият верен факт за родното място на Паисий Хилендарски е посочен от самия него – „дошъл (роден, произхождащ) от Самоковската епархия”. Сега остава някой напорист дупничанин да докаже, че център на Самоковска епархия е била Дупница! Не дай, Боже! А за това има и „доказателства”.
Сериозните изследователи са поставили отдавна под съмнение всички „документи”, доказващи тезите както за родното място, така и за гроба на Паисий. Вече е ясно, че цитираните откъси от Хилендарската кондика са фалшификати. От шовинизма на Велика България през Втората световна война до директивите на Коминтерна за Югославянска федерация беше експлоатирано предположението на Марин Дринов, че Паисий е македонец. Никой не е взел за повод друга негова мисъл – откривателят на Паисий пише семпло: „Отец Паисий от Самоков”.
А сега ще търсим гроба му в гъркоманската Станимака (днес Асеновград). Тази теза е кощунство към една икона на Българското Възраждане – тя изпраща Отец Паисий на стари години да купува катъри из баирите на Станимака, поради което бил починал именно там! Защо да не е доживял старините си в Самоков, в метоха на Хилендар или в този на Зограф?
Като гражданка на град, дал на българите алфата и омегата на Новото време – първата печатница и първото списание, извисил за свой девиз библейското „В началото бе словото” – си позволявам да призова гражданското общество и общинското ръководство на Самоков да вземат официално становище по поредните фалшификации за родното място и за гроба на великия ни съгражданин, преподобния Отец Паисий Хилендарски!
Днес, в деня на светеца 19 юни, когато му се полага отслужване на богослужебни последования в негова прослава!

Невена Митрева
историк

Leave a Reply