Паисий Хилендарски – ученическо творчество

Паисий е живял в трудно за нашата родина време. Време, в което народът ни и е бил под робство, хората са били унижавани и подтискани. Той приема за свой дълг да върне силите им. Затова пише своята книга. В нея разказва за велика България. За тази България, която някога е била свободна и силна държава. За нейните велики и смели царе. За нейните победи и успехи.
Така той успява да накара сънародниците си да си спомнят за славното минало на своята родина. Да се гордеят с историята си и да черпят сили и знания от нея. Да обичат род и родина. По този начин Паисий събужда тяхната гордост, тяхното желание да се борят срещу неправдата, да говорят и пишат на своя език, да изповядват своята вяра. За това той е наричан будител.
Аз бях много изненадана, когато разбрах, че според някои историци Паисий Хилендарски е роден в моето село – Доспей. Да, наистина всичко в Доспей – и читалище, и библиотека, носят неговото име. Моите родители ми казаха, че и училището, което за жалост вече не съществува, се е казвало така. Има и негов паметник.
Попитах моя дядо какво знае за Паисий. Той ми разказа за легендата, която е чувал от своя дядо. Според тази легенда Паисий е роден именно в Доспей, откъдето са били родителите му. По-късно заминали да живеят в Банско. Къщата, в която се предполага, че е живял Паисий, била съборена преди много години, но според някои сведения там са намерени доказателства, че точно тя е била неговият дом. Това се твърди и в книгата на Иван Ненов, който също е от Доспей. Има и едно много хубаво стихотворение на Василка Войнова, която е родена тук. В нейните стихове се казва:
„Доспей, красиво, китно село,
сгушено в полите рилски,
от Бог благословия взело
и дар дарило я на всички.
На Паисий, който е написал
„Славянобългарска история”,
на Зографа, с четката изписал
образите на светци и хора.”
След като научих всички тези неща за Паисий, ми стана още по-драго. Чувствам се доволна, прибирайки се към дома си, защото вярвам, че по пътя, по който вървя аз сега, преди много години е минавал и този велик човек. Човек, който е дал всичко за благото на народа си. Така той е помогнал на нас, хората, родени и живеещи стотици години след него, да бъдем свободни.
Затова нека помним делото му и бъдем достойни негови наследници! Нека неговата история ни води по пътя към вярата, знанието и любовта към род и родина! Нека всеки от нас запомни думите му. Защото човек е силен, когато има корени. А нашите корени са скрити в нашата история, в нашата вяра, в нашия красив език.
Горда съм, че моята България е родила такъв достоен човек! Горда съм, че живея в неговото родно място! Горда съм, че съм българка!

Габриела Ас. Ковачка
ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”, 4-а клас

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*