История, Култура, Новини, Образование

Паисий Хилендарски – ученическо творчество

Един ден през ваканцията с приятели играехме футбол на площада. Беше празно, широко и супер за игра. Забавлявахме се. Изведнъж някой ритна топката много силно и тя се удари в някакъв паметник. Изтичахме да си вземем топката, търсихме из храстите и когато, щастливи, че я намерихме, се отправихме към игрището ни, едни мъж гневно ни се скара, че рушим паметника. Направо се развика:
– Ей, вие какво правите? Не знаете ли кой е Паисий?
Избягахме от него. След час, когато се разделихме, аз на път за вкъщи си повтарях името „Паисий Хилендарски” /което прочетох написано върху паметника/. Исках да питам мама кой е този човек, че предизвика толкова гняв у мъжа. Да, но когато стигнах вкъщи, вече бях забравил името му. Трябваше по трудния начин да се справям:
– Мамо, чий е паметникът на площада?
– На Паисий. Паисий е велик българин. Роден е може би в Банско, може би в с. Доспей.
– В кое Доспей? Нашето?
– Да.
– Йеее…
– Все пак е спорен въпрос. Казвал се Пенко или Петър може би.
– А защо му казват Паисий?
– Защото това е монашеското му име. Когато човек се отдаде на служба на Бога, приема друго име.
– Ясно, голяма работа е бил.
– Станал е после. Семейството му е най-обикновено семейство.
– Като нашето ли?
– Да. Но е нямал възможност да се образова. Отишъл е в Хилендарския манастир и тук е започнал де чете книги. Тук го е споходила мисълта да напише история на българския народ, защото до тогава не сме имали написана история, българите не са знаели миналото си и някои са се срамували, че са българи. Интересно е и това, че за да напише историята, е обиколил много земи, посетил е много манастири и е изчел много книги. А после, когато книгата му била готова…
– Коя книга?
– „История славянобългарска”. Когато станала готова, сам тръгнал да я разпространява из България.
– Мамо, а с какво е ценна книжката му? Толкова книги има по света!
– Сине, тази книга ни дава знания за нашата, българската история, но не само това, тя ни вдъхва самочувствие, че сме българи. Да не се срамуваме от произхода си и да се чувстваме равни на всички други народи по света.
– Мамо, искам да уча по такива книги.
– Ако искаш да учиш, ще учиш – каза мама, като ме погали по главата и ми се усмихна странно.
След като изслушах с интерес историята на Паисий, дълго мислех за този мъж. Може би не всичко разбрах, но сега знам кой е Паисий Хилендарски и чий е паметникът на площада с книгата в ръка. Каквото запомних, разказах на приятелите си и вече внимавам къде ритаме топка.

Борислав Б. Станков, IV-а клас
ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”

Leave a Reply