Култура, Новини

Паметен знак откриха на Побит камик

С откриването на паметник бе ознаменувана в неделя, на 4 август, традиционната мъжка среща на самоковци в м. Побит камик, край Сефер чешма.
На самата паметна плоча са изписани три забележителни години – 1372 г. /когато след героична бран на това място самоковските мъже-воини са избити и селището е завладяно от турците/; 1882 г. /когато по завещанието на любимата ханъма на султана Хатидже – със самоковско потекло, е изместена границата с Южна Румелия в полза на младото Княжество България и на самоковското население/; 1948 г. /когато група фронтоваци-самоковци – завърнали се само три години преди това от участието си в битката срещу фашизма през Втората световна война, се събират за първи тук на възпоменателна другарска среща/.
Всяка година от 1948-а насам в първата неделя на август инициаторите и техни наследници започват да посещават това свято място. Мъжете се прекланят пред паметта на загиналите и починалите си другари, а после на другарски обяд споделят радостта си на земляци, отдаващи здраве и сили за развитието на Самоковския край.
И така – вече 65 години. Всички инициатори на някогашното честване сега са преминали в един друг свят, но днешните поколения самоковци продължават тяхното благородно дело.
На 4 август около 150 мъже – от невръстни дечица до 80-90-годишни ветерани, се наредиха пред новия паметник, за да засвидетелстват своята почит към достойните бащи, деди и прадеди. Паметникът, издигнат по идея на кмета Владимир Георгиев, бе открит от заместник-кметовете Васил Сайменов и Радослав Стойчев.
За историческите сцени, разиграли се на тази свещена местност, вдъхновено говори екскметът на града ни инж. Христо Ярловски, автор на книги за героичното минало на Самоков, включително за някогашните събития на Побит камик.
Традиционната клетва положиха пред паметния знак около 20 мъже и младежи, за първи път участващи в срещата. Под залпове на стара пушка те целунаха кръстосани револвер и кама.
Новопокръстените бяха сърдечно поздравени от дългогодишния организатор на тези срещи Стоян Паунов /Чохи/ и от сегашния ръководител на братството Иван Митков /Шерифо/.
Всеобщо бе мнението, че паметникът вярно отразява историческите събития в тази емблематична за самоковци местност, че е в хармония с прекрасната околна рилска природа и че е изработен майсторски от Божидар Гончев.
За следващата весела част на паметния ден важен принос имаха неостаряващият майстор-готвач 88-годишният ветеран Никола Ярловски /Муклес/, Петър Радев и другите помощници. На място, в големи тави, те бяха приготвили наистина чудесен самоковски гювеч.
Всеки притури по нещо за мезе, естествено, не се мина и без чушка-пръжка, а се оправдаха и думите на един от участниците в срещата, който каза, че „тук се пие кой колкото може, което значи по много…”
Поляната под старите букаци бе огласена от „Облаци-скитници…” и от други чудно хубави стари самоковски песни. Солисти и участници в дуети, триа, квартети и по-масови импровизирани състави дадоха воля на мъжките си гласове и на радостта от задружното веселие.
До късно следобед над местността властваха дружеските разговори, закачките, смехът, та и пиперливите подмятания.
Денят беше горещ, но под сенките на вековните дървеса бе наистина приятно.
Сред участниците в срещата бяха и бившите кметове на Самоков инж. Георги Големинов и Ангел Немов, доскорошният народен представител Цветан Сичанов, дългогодишният обществен и туристически деятел Николай Р. Николов и др.
Общината и частни спонсори подпомогнаха финансово поредната знаменателна сбирка.

Тодор Попов

Няколко тави самоковски гювеч зарадваха участниците в срещата

Полагането на клетва остава като скъп спомен у всеки новопокръстен

Част от присъстващите на традиционната сбирка

Leave a Reply