Новини, Статии, коментари

Паметник на Фотинов да изградим

Бюст-паметникът на Константин Фотинов в двора на едноименната гимназия

Навършват се 170 години от основаването през 1844 г. на първото българско периодично издание – сп. „Любословие”, издавано от самоковеца Константин Фотинов в гр. Смирна /днешния Измир/. Първият брой на списанието е излязъл през м. април. С това издание великият ни съгражданин става първоосновател на българската журналистика. Две години по-късно в Лайпциг Иван Богоров създава и първият роден вестник – „Български орел”.
През 1894 г. в София се провежда първият конгрес-събор на писателите и журналистите. Годината не е избрана случайно. Точно тогава се е навършил половин век, откакто Фотинов е наченал издаването на своето списание. В този конгрес-събор, заедно с такива колоси на писателския труд, на публицистиката и журналистиката като Иван Вазов, Алеко Константинов, Димитър Благоев, д-р Кръстев, Стоян Михайловски, Иван Шишманов и др. е участвал още един забележителен самоковец – Христо Максимов.
Вторият ден на конгреса-събор се провежда в Самоков и тук гостуват едни от най-известните писатели и журналисти, министри, депутати и др. Те посещават родната къща на Фотинов /близо до сегашната главна улица, в района срещу Девическия манастир/ и се прекланят пред неговото дело.
От тогава ни делят един век и две десетилетия.
Тези два юбилея – 170-годишнината от излизането на списанието на Фотинов и 120-годишнината на организираното журналистическо движение в страната ни, са истински повод в това наше странно, особено, бих казал, в някаква степен, и лъжовно днешно време, да обърнем поглед към сътвореното от нашите предци – да си спомним за тяхното родолюбие, да ни вдъхне кураж техният оптимизъм, да се поучим от умението им да държат здраво и умно перото и да бъдат истински предводители на обществото, отдавайки сили, време, пари, нерви, а накрая и живота си за общественото благо.
Двата юбилея са достоен повод да помислим как най-добре да изразим своята почит към този духовен великан – Константин Фотинов, дръзнал в оная робска тъма пръв да отвори с възрожденски плам европейски прозорец за своите сънародници.
Имайки предвид изключителното значение на Фотинов и неговото дело, самоковското дружество към Съюза на българските журналисти предлага на подходящо място в централната част на родния му град да бъде издигнат паметник на забележителния журналист, публицист, учител, преводач, интелектуалец. Този монумент ще изразява нашето преклонение пред патриотизма и таланта на видния българин и самоковец.
Вярно е, че най-старото самоковско средно училище носи името на Фотинов. В двора на гимназията е издигнат преди време и бюст-паметник на патрона. Сама по себе си скулптурата е хубава, но не дава точна представа за самия Фотинов. Според добре запознати тя е правена по рисунка на обобщен образ на възрожденец. Снимки на големия наш съгражданин за съжаление не са запазени, но изследователите се позовават на спомени на негови съвременници, които свидетелстват, че той не е имал брада, а само мустаци, носил е очила, бил е изпит, слаб, с нежна физика. Публикувани рисунки дават, макар и приблизителна представа, за истинския образ на Фотинов. Очевидно е, че този образ коренно се различава от наложилите се в нашето съзнание портрет и бюст на възрожденеца. Време е историческата истина да възтържествува, да придобие „плът” в бъдещия нов паметник.
Новата скулптура би могла да бъде в цял ръст или ситуирана по специфичен, модерен начин в градската среда. Това би бил един съвременен прочит на физическия образ и духовното излъчване на Фотинов.
Освен всичко друго сегашният бюст-паметник е разположен в двора на гимназията, трудно се забелязва и от улицата, а и „Цар Борис ІІІ” вече загуби някогашното си значение на главна улица на града ни.
Самоков е родил през годините и вековете десетки и стотици невероятни българи – книжовници, духовници, художници, писатели, хайдути, генерали и герои от войните, спортисти, стопански деятели, общественици. С ръка на сърцето обаче, отчитайки техния национален принос, трябва да кажем, че Фотинов е в най-предната им редица. Затова и неговият паметник заслужава да бъде на най-лично място, наред с безсмъртните Захарий Зограф и Никола Карастоянов. Разбира се, точното място на бъдещия мемориал трябва да се обсъди допълнително.
По инициатива на журналистическото дружество се състоя и среща с кмета Владимир Георгиев, на която той приветства идеята за издигане на паметник на Константин Фотинов и обеща съдействие и подкрепа. Подобно отношение очакваме да проявят и други ръководители на общината и обществени деятели, културни дейци, учителството, обществеността, а и представители на бизнеса. Нека не забравяме например, че Фотинов не би могъл да сътвори делото на своя живот без безкористното финансово спомоществувателство на друг заслужил българин – търговец от Шумен, известен със своето родолюбие.
Разбира се, предстоят практически стъпки за конкретизиране на инициативата.
Запознати, ръководството на Съюза на българските журналисти и специално главният секретар на СБЖ и изпълняваща длъжността председател Снежана Тодорова вече изразиха своята подкрепа за идеята. Това стана публично, на пресконференция в София на 21 февруари, на която бе представена и юбилейната програма на съюза.
Изграждането на паметник на Константин Фотинов в централната част на Самоков би било скромен принос и за изпълнението на тази програма. Като наследници и съграждани на Фотинов това е може би дори най-малкото, което му дължим.

Тодор Попов

Б. Р. В един от следващите броеве „Приятел” ще запознае читателите си с изследване за образа на Константин Фотинов.

Leave a Reply