Памет за д-р Грети Кондоферска

Днес е Разпети петък при нас, в Германия, а в личен план – 15 години от смъртта на моята мила майка. Като майка бе прекрасна и неповторима, а като детска лекарка се грижеше за здравето на децата от цял Самоков и околията – ревностно, стоически и самоотвержено. Като началник на Детско отделение по нейното време статистиката показва безпристрастно: детска смъртност – 2 на хиляда.
Беше надарена от Създателя с много високи човешки качества и таланти: забележителен интелект, скромност, жертвоготовност, морал. Всички хора за нея бяха едно голямо семейство, на което тя служеше като високо издигнат над всички човешки страсти ревностен и верен служител на Хипократ.
За нея нямаше разлика дали лекува собствените си деца, циганче от махалата на Самоков или дете на “героите от новите времена”, изпратили в изгнание собствените й родители в затънтено село от Северозапада. Линейката идваше да я взема от къщи по нощно и празнично време, често по няколко пъти на денонощие, тя обикаляше с колелото си “Мифа” многократно по цял ден целия град, за да  наглежда процеса на оздравяване на всяко болно детенце, без изключение. Тя бе с работно време по 24 часа на денонощие, щом се наложи, няколко десетилетия наред.
Възрастни хора се обръщаха към нея с “леля Грето”- по самоковски, тя бе между най-популярните хора в града и без съмнение – една от най-обичаните му жителки. Виждал съм я как плаче от мъка, заедно с родителите на починало циганче, родено с двоен порок на сърцето, на което медицината е била безсилна да помогне… Медицинските сестри в болницата бяха нейни сестрички и приятелки, тя нямаше врагове и приживе цял град, без изключение, й оказваше почит и уважение.
Хора, приятели, нека бъде завинаги светла паметта на Д-р Грети  Кондоферска, по баща Грети Александер Клайн.
Остани си все така благословена, моя мила майко! Делата Ти вървят заедно с Теб.

Александър Кондоферски, син