Памет за Самоковската епархия

Предложение

През 2017 г. се навършват 110 години от закриването на Самоковската епархия – една от най-големите и авторитетни православни общности по българските земи.
Голяма част от нашите съграждани дори не са чували за тази многовековна епархия, чиято територия е стигала до Бяло море. Особено младите хора не знаят нищо за непреклонната защита на българщината и борбите за независима българска църква, които водят самоковци, направлявани от епархийското ръководство.
Разкопките на Шишманово кале доказаха, че предтечата на днешния Самоков, древният град Теример, е бил епархийски център и доста преди покръстването на българите по тези земи са живели християни.
Първите запазени писмени документи за Самоковската епархия са от 1577 г., когато начело на митрополията е бил Йоасаф Самоковски. След него на епархийския престол се изкачват последователно митрополитите Ананий, Гавраил, Панкратий, Софроний, Висарион, Нектарий, Данаил, Кирил, Ефрем – за всички тях има писмени сведения и е регистриран периодът, през който са управлявали епархията.
През 1730 г. начело на Самоковската епархия застава митрополит Симеон Самоковски /Симеон Попович/. В днешно време този български патриот и защитник на православието беше обявен за патрон и небесен защитник на нашия град.
След обесването на Симеон Самоковски начело на епархията застава владиката Мелентий, по-късно наследен от Антим Самоковски. След него митрополитският жезъл се поема от Филотей Самоковски, който управлява епархията в продължение на 41 години. На преклонна възраст Филотей се оттегля поради немощ и след това за дълъг период самоковският митрополитски престол е окупиран от гръцки владици, срещу които нашите съграждани непрекъснато воюват.
През 1872 г. начело на епархията застава отново българин – това е владиката Доситей Самоковски. За съжаление, този митрополит е последният духовен глава на самоковската православна общност. След смъртта на Доситей през 1907 г. епархията е закрита. Част от нейната територия остава в Гърция, на друга част е формирана нова епархия – Неврокопската, а градовете Самоков, Дупница, Ихтиман заедно с прилежащите им села преминават към Софийската епархия.
Това е накратко забравената история на Самоковската епархия, от чиято духовна люлка са излезли такива основоположници на Българското възраждане като Отец Паисий, Авксентий Велешки, цяла плеяда иконописци и борци за национална и църковна независимост.
Длъжни сме да възстановим паметта за този славен период от духовната история на нашия град – нещо, с което всеки самоковец трябва да се гордее.
Предлагам Общинският съвет да вземе решение за изработване и поставяне на паметен монумент, посветен на някогашната Самоковска епархия. Подходящото място за такъв паметник е или дворът на Митрополитската черква, или тротоарът пред бившата епархийска сграда, която макар и с други собственици, е запазена и беше сполучливо реставрирана.

Христо Ярловски