Култура, Новини

Пенка Боянова: “Творбите са като хубава музика и остават в общината”

Разговаряме с Пенка Боянова, почетен президент на фондация „Малък Зограф”, малко след официалното закриване на пленера и откриването на своеобразната изложба на дървопластиките. Подвластна все още на емоциите от креативните дейности през изминалата седмица, но и вече поуспокоена, че всичко е минало успешно, г-жа Боянова отговори искрено на въпросите.

– Г-жо Боянова, едно от основните събития в календара на фондация “Малък Зограф” – пленерът по дървопластика, навърши 2 години. Какви бяха емоциите, които властваха това лято в двора на Доспевската къща?
– Радвам се, че успяхме да запазим тази придобивка за самоковската общественост, защото, ако някой не знае, дървопластиките остават за общината и всеки ще може да се докосне до тях. Те са новаторски, защото са дело на иновативно мислещите млади участници в пленера, които ни предлагат модерно, съвременно изкуство. Моят съвет към самоковската публика е да възприема пластиките като хубава музика – тогава всеки ще се наслади и ще открие за себе си тази, която най-много му харесва. За мен и шестте пластики са много впечатляващи, като „Бухал”-ът на Крум Велев е, разбира се, най-близо до натурата и е понятно всеки да каже, че това е най-хубавата работа. Ако обаче се отпусне и даде свобода на сетивата си, съм сигурна, че и в другите пластики ще открие себе си и ще се наслади максимално на това, което са направили тези млади хора.
– Как осъществихте подбора на участниците в пленера?
– Подборът не е с конкурс за готови проекти, а по творческо портфолио – на участниците не им се заплаща, за да направят нещо предварително. Кандидатите ни изпращат това, което са направили до момента и на базата на нашите очаквания и какво бихме искали да се случи тук и да остане за общината – творби с наистина висока художествена стойност, подбрахме подходящите хора. В пленера участваха четири млади момчета, току-що завършили Художествената академия или все още студенти в нея.
– Направи впечатление, че пленерът не бе открит официално…
– Не направихме официално откриване, защото за една седмица тези младежи трябва да измислят какво ще правят, да го обсъдят с творческия ръководител и да го сътворят. Творческият ръководител освен че също прави пластика, той дава полезни съвети и насочва деликатно колегите си, защото все пак те са млади хора, макар и да имат солидна творческа биография. Всички се сработиха отлично и започнаха работа с голямо желание още от първия ден, когато твориха до вечерта, 19 часа.
– Малко или много са 7 дни за подобни творби от дърво?
– Времето бе много кратко, а времето е пари – колкото удължаваме пленера, толкова повече пари ще бъдат нужни. Все пак мисля, че една седмица е прекалено кратко време да се реализира един такъв пленер и затова напрежението за участниците бе голямо – да обмислят проектите, да ги изпълнят, а после и да се монтират за постоянно.
– Къде ще бъдат експонирани дървопластиките?
– За момента ще останат тук, в двора на школата. Пространството около тази емблематична къща, която е и школа, а тук се провежда и друг пленер по-рано през годината, стана като своеобразен музей. Пластиките стоят фантастично и се подкрепят една друга, така че дори и да останат тук, те стоят прекрасно.
– Какви са ползите от пленера?
– Ползата за младите творци идва оттам, че ние им подаваме ръка да вървят напред и да развиват своята творческа кариера. По този начин обаче и самоковската общественост ще може да се наслади на това много модерно и съвременно изкуство, което изключително добре се вписва в нашата градска среда.
– Забелязахте ли интерес сред самоковци към вашето изкуство?
– Ние бяхме отворили широко вратите за самоковската аудитория, бяхме разлепили плакати из града, разгласихме за пленера и по медиите. Особено щастливи ни направи идването на Крум Велев, който е познат може би на повечето самоковци, защото е правил със страхотно майсторство мечки, бухали, катерички и пр. къде ли не. За мен той е един самороден талант. Крум дойде, взе резачката и ни вдъхнови още повече.
Иначе имаше хора, които влизаха плахо вътре да погледат. Една седмица е много кратко време, но децата, с които работя в школата, бяха с нас и гледаха отблизо как стоят нещата; естествено, нямаше как да работят с резачките.
– Освен вдъхновение, какво друго ви „даде” Крум Велев?
– Една вечер му бяхме на гости и мисля, че това бе много полезно за момчетата, защото той им разказа как е тръгнал от Коми и е имал много труден живот. Обаче пък технически е толкова добре подготвен, че даде на младите творци много полезни съвети. Например, че човек трябва да овладее не само изкуството, ами и другата – техническата страна, за да бъде на ниво. Ти може да си добър резбар с длетата, може да си добър художник и да измисляш страхотни проекти, но когато ти хвърлят един голям дървен труп и за една седмица трябва да измислиш как ще изглежда, да го издялаш и да го направиш по начина, по който си го проектирал, е изключително сложна работа.

Интервюто взе: Делян Василев

Leave a Reply