Петдесет години от смъртта на свещеноиконом Христо Кондоферски от Самоков

В „Послеслов” на книгата „Дневник на Балканските войни през 1912 и 1913 г.” със записките на свещеника, издадена по повод 100-годишнината от войните, пише:
„…Смърт­та мо­же­ше да връх­ле­ти ле­то­пи­се­ца отец Хрис­то от­в­ся­къ­де. Тур­с­ки сна­ряд, кур­шум, ята­ган, заб­лу­ден кур­шум от сво­и­те, ти­фус, хо­ле­ра, трес­ка, ган­г­ре­на, при­род­ни­те ка­так­лиз­ми, по-къс­но – сръб­с­ки кур­шум, от­ров­на хра­на, нож на пи­ян вой­ник и не­щас­тен слу­чай…
Бог го за­па­зи жив и здрав, за да мо­же с пе­ро­то в ръ­ка да раз­ка­же на бъд­ни­те по­ко­ле­ния за всич­ко ви­дя­но и пре­жи­вя­но с най-го­ле­ми под­роб­нос­ти.
На 33 го­ди­ни, в Хрис­то­ва въз­раст, све­ще­ни­кът Хрис­то Кон­до­фер­с­ки из­тър­пя сто­и­чес­ки не­чо­веш­ко­то на­ка­за­ние да пог­реб­ва все­ки ден сво­и­те бра­тя. Има­ше и ев­рей­че­та меж­ду тях, ци­ган­че­та, ар­мен­че­та и ал­бан­че. Най-раз­лич­ни по на­ци­о­нал­ност, но с бъл­гар­с­ко са­мо­съз­на­ние и све­ще­на жер­т­во­го­тов­ност. Те­зи юнач­ни мом­че­та про­ля­ха кръв­та си за сво­бо­да­та на по­ро­бе­ни­те бъл­га­ри от Ма­ке­до­ния и Бе­ло­мор­с­ка Тра­кия. Ос­та­ви­ха кос­ти в нез­на­ен за близ­ки­те гроб.
Све­ще­ни­кът Хрис­то, син на Са­мо­ков и на Ри­ла, от ІІІ бри­га­ден ла­за­рет, VІІ Рил­с­ка ди­ви­зия, от­да­ва­ше пос­лед­на хрис­ти­ян­с­ка по­чит на пад­на­ли­те ге­рои; под дъжд от сна­ря­ди за­би­ва­ше кръс­то­ве, от­с­луж­ва­ше па­ни­хи­ди, рав­ня­ва­ше гро­бо­ве, рев­нос­т­но из­пъл­ня­ва­ше сво­и­те све­ще­ни­чес­ки за­дъл­же­ния, но не ви­на­ги ус­пя­ва­ше да ов­ла­дее сво­и­те съл­зи и ри­да­ния. Бе­ше мек и до­бър чо­век. С бла­го­род­на ду­ша и ха­рак­тер.
Пе­дан­тич­но за­пис­ва­ше име­на, род­ни мес­та на уби­ти­те, ад­ре­си­те им; гри­же­ше се сним­ки, дреб­ни пред­ме­ти, па­ри и пред­с­мър­т­ни пис­ма да стиг­нат до близ­ки­те… На­пи­са де­сет­ки пис­ма до тях, срещ­на вдо­ви­ци, си­ра­ци го­ди­ни по-къс­но, за да раз­ка­же лич­но за ге­ройс­ка­та смърт на ба­щи­те…
Пог­ре­ба с ръ­це­те си род­ния брат Иван. Съд­ба­та не му спес­ти и та­зи тра­ге­дия.
„Дя­до поп” го на­ри­ча­ха с обич и ува­же­ние бой­ни­те му дру­га­ри, а бе­ше на тях­на­та въз­раст. Преж­дев­ре­мен­но ос­та­рял под то­ва­ра на не­чо­веш­ки­те стра­да­ния на сво­и­те бра­тя, но ви­на­ги но­си­тел на хрис­ти­ян­с­ки­те доб­ро­де­те­ли, нрав­с­т­ве­ност и мо­рал.
Ви­со­ко но­се­ше кръс­та Хрис­тов, по­чи­та­ше Бог.
От­зив­чи­во оказ­ва­ше по­мощ на ос­ко­те­ли­те от нес­го­ди и неп­ре­къс­на­та ра­бо­та са­ни­та­ри, учас­т­ва­ше в свес­тя­ва­не на прем­ръз­на­ли­те вой­ни­ци, не жа­ле­ше вре­ме и труд, за да ле­ку­ва ду­шев­ни­те ра­ни, да се зас­тъп­ва за бед­ни и не­оп­рав­да­ни вой­ни­ци, да про­ща­ва ба­щин­с­ки греш­ки­те, да бъ­де бу­ди­тел на съ­вест и ми­лоз­ли­вост; строг съ­дия и ар­би­тър, ко­га­то тряб­ва.
Ка­то ве­рен слу­жи­тел на Бо­га и на Чо­ве­ци­те ни ос­та­ви теж­ко нас­лед­с­т­во и пот­ре­са­ва­щи ис­ти­ни. Те из­ли­зат от­но­во на бял свят, ма­кар и 100 го­ди­ни по-къс­но. Ка­то ед­на про­во­ка­ция и дъл­бо­ка по­у­ка за най-мла­ди­те днеш­ни мис­ле­щи по­ко­ле­ния. Да бъ­дат ро­до­лю­би­ви бъл­га­ри и ко­е­то е най-глав­но­то – бъл­га­ри-ми­ро­люб­ци! Без да заб­ра­вят род, ро­ди­на и пад­на­ли­те ге­рои!”

* * *

На 12 юни 2023 г. се навършват 50 години, откакто свещеноиконом Христо Зафиров Кондоферски ни напусна нас, живите, и премина от другата страна на живота – страната на вярата и надеждата, страната на възкресението за вечен живот в тържествуващата небесна църква.
Да бъде вечна и светла паметта на отца свещеноиконом Христо Кондоферски, който с делата си изрази вярата в другата страна на живота!
Св. Йоан Богослов е написал в „Откровение“ 14:13 – „Блажени са тези, които умират в Господа… Нека починат от трудовете си, делата им вървят заедно с тях“…

От близките