Новини, Политика, Статии, коментари

Петко Симеонов: “Сами създадохме паразитите, които ни ограбиха”

Петко Симеонов е от водещите лица на СДС през 1989-1991 г. Заместник-председател на синята коалиция, директор на в. “Демокрация”, председател на Федерацията на клубовете за демокрация. Ръководител е на предизборната кампания на СДС при първите свободни избори – за Седмо Велико народно събрание.
Социолог и писател. Автор е на изследвания, романи, новели.

– Почти всички, които са още живи от “първото СДС”, водят скромния живот на редовия българин. Пенсията, сметките, времето, докторите… И аз съм така. Но продължаваме да се вълнуваме от политическите събития и често се ангажираме. И все пак – всяко нещо с времето си. Сега наред са новите генерации.
По-голямата част от живота ми е минала по времето на социализма, така че, добър или лош, аз тогава съм живял, създал съм дом, отгледал съм си децата, издал съм първите си книги – монографията “Индивидуалната дейност” и романа “Две стъпала до покрива”. Имах признание и в литературата, и в науката, защитавал съм по националните медии разбиранията си… В събитията на Голямата промяна съм влязъл като човек с име.
Носталгия, в смисъл да жаля за обществените порядки по онова време, не изпитвам. Но уважение към труда и живота на народа, който с лишения създаде в онези години значими материални и духовни ценности, определено – да. Тоталитаризмът трябваше да си отиде. Той беше зло. Но, за съжаление, демокрацията, която сътворихме, съвсем не оправда нашите надежди.
Не бяхме подготвени! А нямаше и откъде да се види как се преминава от тоталитарен комунизъм към либерална демокрация. Нямаше такъв исторически опит. Има поговорка: една бука – за поука, две – за вретено. Така стана – от двете буки на тоталитаризма направихме едно вретено. Длъжен съм да обясня обаче, че онази система беше рухнала икономически. Всички сметки бяха на червено. Живков падна и след няколко месеца Луканов обяви фалита на държавата…
За грешките. Първо – трябваше ясно, определено, без замазки да се обяснява на народа какво предстои: капитализъм, пазар, конкуренция, антагонизъм, егоизъм, свобода, демокрация. Трябваше да се подчертава смисълът на общото благо, на солидарността, на отговорността, на народното единство, на националните цели.
Втората грешка беше, че акцентът на политическата дейност беше върху “разграждането на системата”, “смяна на системата”, а “градежът на либералната демокрация” беше на втори план. И всичко това – без да се извърши лустрация, без да се потърси съдебна и политическа отговорност за престъпления, извършени по време на тоталитаризма.
И покрай тези две грешки се извършиха маса други. Резултатът е ясен – драматична социална диференциация; основното богатство на страната е в ръцете на 300 семейства; създаде се прослойка от паразити, заграбили народното богатство, които дори не живеят в България. Милиони хора са в потискаща бедност; обезлюдиха се цели региони; изтичането на работна ръка и умове от страната доби характер на паническо бягство; демографски срив; настъпваща циганизация, а не интеграция на етническите съставки на нацията…
В политиката нахлуха политическите простаци, както ги нарича Яковлев. Индивиди, които са способни на всичко, за да постигнат някаква задоволяваща егото им цел. С мотивация за суперреализация и значимост. Но кухи. Неспособни за никакво съзидателно дело.
Такива излязоха начело. Празни найлонови торбички, носени от вятъра по прашни улици.
…Цялата обществена пирамида, смисълът на живота на възрастните, друг е въпросът дали го съзнават, се крепи върху децата. Заради тях е държавата, общественият порядък, законите, полицията, армията. Няма ли деца, всичко се разпада. А освен това медицински е доказано – досадният бебешки плач и детският смях укрепват имунната система на възрастните, удължават живота, помагат в лечението на редица заболявания.
Младите да раждат!
Най-големият ни страх като нация е да отговаряме за себе си, а най-голямата надежда – да преодолеем този страх.
Сега съм пенсионер. Живея там, където съм си живял преди 1989 г., издържам се с пенсията. Ако се наложи, помагат децата.
…Демокрацията е право на всекидневна борба отново за демокрация. Нещо като хляба. Трябва да го осигуряваш всеки ден. Няма как с едно ядене и край, повече грижи за храната да нямаш. Човек трябва да е наясно с правата си и всеки ден да ги отстоява в съдружие с другите граждани. Нищо даром няма на този свят.

/От в. „Над 55” със съкращения/

Leave a Reply