Култура, Новини

Петър Генчев: “На 7 години останах сирак, трудностите ме калиха и породиха стремеж към знания”

Бившият дългогодишен ръководител на Общинската библиотека Петър Генчев: “На 7 години останах сирак, трудностите ме калиха и породиха стремеж към знания”

– Честита 80-годишнина! Какво вълнува един пенсионер в днешно време?
– След извървения професионален път продължавам да се вълнувам от проблемите в моята професия и от целия обществен живот.
– Животът ви е изцяло свързан с библиотечното дело. От висотата на изминалите години и десетилетия как оценявате дейността и ролята на библиотеките и специално на самоковската библиотека?
– През всичките години, когато съм работил в Общинска библиотека – Самоков, съм полагал усилия и знания за издигане нивото както на библиотеката, така и на професията библиотекар. На първо място – за обогатяването на фонда с нови заглавия, разширяване на дейността на библиотеката и подобряване на материалната база. Когато постъпих в библиотеката, фондът наброяваше около 20 хил. тома книги, за да достигне през следващите години над 100 хил. За да достигне книгата по-близо до читателите открихме самостоятелен детски отдел и филиали в кварталите на града.
Удовлетворен съм, че за Общинската библиотека след промените в България се намери подходяща сграда в центъра на града, в която до днес се помещава библиотеката. Горд съм, че библиотеката достигна модерно съвременно развитие с въвеждането на автоматизирано обслужване на читателите. Библиотеката се превърна в естествен културен център за многообразни изяви – срещи с писатели, изложби, концерти, литературни четения и др.
– Човек, когато стане по-възрастен, обикновено по-често си спомня за детството. Така ли е? Какво си спомняте вие от своето детство и младост, от родния си край?
– Наистина често се връщам в детските си години в моя роден град Земен, където съм изпитал много лишения, защото останах сирак на 7 години със своите три сестри и един брат. Тези трудности, които сам преживял, са ме калили и са стимулирали у мен желанието да се уча, да получавам максимални знания, за да потърся своя път в живота. След отбиването на военната служба постъпих в Държавния библиотекарски институт, където придобих тази професия. Благодарен съм, че в тези трудни за мен години държавата ми е помагала чрез стипендия, за да мога да уча.
– С какви чувства дойдохте навремето на работа в Самоков?
– Когато завърших и получих отличната си диплома, ми беше предложено да избера Самоков или Дупница, където да работя. Предпочетох Самоков и не сгреших, защото Самоков ме плени с богатото си културно и историческо минало.
– Със съпругата си сте колеги. Заедно сте вече около половин век. Плюс или минус е еднаквата професионална ориентация в едно семейство?
– Щастливата случайност ме срещна с човек, с когото споделихме не само личния си живот, но и професионалната си съдба. От това мисля, че сме спечелили и двамата.
– През живота си сте имали срещи с доста известни и интересни хора. Кои са най-силните ви спомени в това отношение?
– Тази професия ми даде възможност да попадна сред културния елит на Самоков и тук не мога да не споделя своята гордост за това, че съм имал възможност да общувам с такива личности като народния художник Наум Хаджимладенов, художниците Слави Генев, Георги Белстойнев, Христофор Пейчев, Васил Чакъров, всички те – и читатели на библиотеката; с известни режисьори, с диригентите Николай Султанов, Николай Пефев, Дора Христова, Адриана Благоева, семейство Анета и Бойчо Димови. В града имаше обособено интелектуално ядро, към което мога да причисля художника Славчо Кьосев, композитора Емил Емануилов, музиканта Асен Попвасилев, историка Тодор Вълчев, режисьора Любомир Малинов, поета Иван Ненов, членовете на литературния кръжок, читалищни деятели.

Петър Генчев със съпругата си Василка на юбилейния си 80-и рожден ден на 20 януари т. г.

– За добрата си работа неведнъж сте награждаван. Кое все пак ви носи най-голямо удовлетворение?
– Най-голямата награда за мен винаги е било уважението от културната общественост в града, от общинското и от читалищното ръководство. Сред множеството от грамоти и медали, с които съм удостояван, най-ценни за мен са орденът „Кирил и Методий” и 15-дневната командировка за обмяна на опит в Унгария, с която бях награден от Министерството на културата.
– Известно е, че през последните години подготвяхте ръкописи за историята на библиотеката и на читалище-паметник „Отец Паисий”. Ще видят ли бял свят тези трудове?
– Материалите за историята на читалището съм подготвил за издаване в книга, а материалите за историята на библиотеката са в процес на завършване. Моето голямо желание е в тази юбилейна година те да видят бял свят в самостоятелна книга.
– Бившата сграда на музикалната школа към читалището е в трагично състояние. Като дългогодишен читалищен деятел вие може би знаете кой е нейният собственик и как навремето сградата е ползвана от читалището?
– Музикалната школа е открита през 1952 г. Когато аз дойдох в Самоков няколко години по-късно, школата се помещаваше в тази сграда без да плаща наем, но помня, че през 80-те години на миналия век от Израел дойде нейният собственик и предяви претенция за наем. Тогава беше сключен договор за наем и упълномощено лице – Благой Субев, чрез който се уреждаха наемните взаимоотношения. След неговата смърт не зная кой е поел ангажимент и как са уредени взаимоотношенията между читалището и собственика.
– Животът ви е минал сред книгите. Но сигурно има и други неща, които ви интересуват?
– Освен книгите и аз, като всички хора, имам отношение към процесите в обществения живот, следя културни и спортни събития и не на последно място моите вълнения са свързани със семейството ми.
– Вие сте човек с будно обществено чувство. Какво ви вълнува сега? Кое ви огорчава? На какво се радвате?
– Огорчава ме несигурността, пред която са изправени младите хора, това, че изоставят родината си и поемат пътя към чужбина. Много са трудностите, които съпътстват и възрастните хора с техните ниски доходи и здравословни проблеми.
Огорчава ме и това, че в Самоков, който беше град с развита промишленост, през последните години много от предприятията бяха закрити, което доведе до голяма безработица.
Радват ме новите постижения на Общината в благоустрояването – построените спортна зала, детски площадки, улици и градинки. Радват ме красивият център на града и ентусиазмът, с който общинското ръководство влага усилия да превърне Самоков във все по-красив и уютен град за живеене.
– Какво си пожелавате занапред?
– Единственото, което пожелавам, е здраве – за мен, на моето семейството и на всички хора!

Интервюто взе: Делян Василев

Leave a Reply