Новини, Статии, коментари

Петър Лазаров – познатият и непознатият

In memoriam

За мнозина от родния му Самоковски край Петър Лазаров е познат като задълбочен професионалист в областта на електрическите машини и апарати. Такава е инженерната специалност, придобита в Машинно-електротехническия институт /МЕИ/ – София през 1968 г. В по-късен етап, като главен енергетик в Радиозавода – Самоков, я усъвършенства в практиката.
Спомням си неговия прословут “нагон” в търсенето на рационални решения при поддържането и експлоатацията на електрическите инженерни съоръжения в цеховете, находчивите му изобретения за изпитване и проверка на детайли и готова продукция в Централната изпитателна лаборатория /ЦИЛ/, което улесняваше и прецизираше работата на специалистите.С вещина се включи в усвояването на хибридните интегрални схеми – една съвсем нова сфера в науката и практиката. Промени почти до стерилност галваничния цех в Завода за регистрационна техника /ЗРТ/ – дотогава най-вредното и замърсяващо производство.
Той не се доверяваше на готови формули и схеми в техническите условия /ТУ/, а търсеше логическата им свързаност и степен на необходимост. Непрекъснатият “обход” на производствените халета не беше въпрос на натрапчив контрол, а на намиране на по-смислени решения в организацията, оборудването и последователността на производствения цикъл.
И всичко това той вършеше без чувство за превъзходство, без засягане на достойнството и професионалната чест на колеги, длъжностни лица и преки изпълнители. Беше достъпен за консултации по същество и за добронамерен професионален спор с цел оптимизация на работната среда. С невероятна настойчивост отстояваше принципни позиции, независимо кой е опонентът. Празнодумството беше противопоказно за него и често го прекъсваше без никаква дипломатичност.
С тези качества той утвърди себе си като нов тип стопански ръководител -теоретично подготвен, иновативен, взискателен, в т. ч. и към себе си, до суровост, убедителен в преследване на приоритетно поставени цели, справедлив в оценките за краен ефект. Без самоцелно да преследва кариера, опрян само на доказани лични качества и професионални достойнства, растеше естествено в йерархията – зам.-директор по техническата част на Радиозавода, директор на ЗРТ, ръководител на база в Института по техническа кибернетика и роботика в София, управител на фирма за офис обзавеждане. И никъде не отпусна ръце, не занемари подготовката и знанията си, не подмени търсещия си дух с рутина и застойност.
Въпреки тази си известност той остана непознат като вътрешна душевност, морал, личностно поведение, семейна обвързаност.
По нагласа той беше индивидуалист, но без да скандализира общественото мнение. Напротив, съобразяваше се с общочовешките правила на поведение и морал повече от всеки друг. Сам беше наложил спартански дух в начина си на живот – строго спазван дневен режим, закалителен спорт, здравословно хранене, двигателна култура, семпло облекло, но не и неглижирано. Кабинетната работна среда и формалният управленски подход го отвращаваха. Предпочиташе да бъде “Човекът с ватенка” и преди всичко на работната площадка. Лаконизмът в словоизказа, яснотата във взаимоотношенията, независимо с кого, бяха вградени в характера му. Тези ярко изразени индивидуални характеристики и отдаденост в пряката му служебна работа не му пречеха да поема обществени ангажименти, свързани с хармоничното развитие на родния Самоков. Един значим негов ангажимент ми се натрапва много силно, когато през зимата на 1985 г. Самоков, респективно Боровец, бе определен за център на кръг от състезанията за Европейската купа по ски скок. Това беше първата и засега единствена значима проява в ски скока.
Тогава, като председател на обществени начала на Комитета по ски скок към БФС, търсех спонсори и ги намерих в лицето на Петър Лазаров и ЗРТ, на който той беше директор. Получих подкрепа във всичките й разновидности – финансиране, организация, ресурсно обезпечаване на шанцата в Боровец, реклама, устройване на пресцентър, награди, публика, художествена програма и ред други подробности. Състезанието мина успешно и получи висока оценка от представителя на Световната организация по ски /ФИС/. За цялото това “мероприятие” му стигна едно приятелско “Благодаря”. В семейството имаше подкрепата на съпругата си Диляна, на двете си дъщери Валя и Нева, а той в ответ винаги е проявявал грижовност и обичлива родителска строгост, която изигра своят позитивен възпитателен ефект. Те го дариха с прекрасни внуци – Хари и Пела /в това име е вградено ПЕтър ЛАзаров/. Такъв ще запомним познатия и непознат Петър Лазаров – полезен за обществото, уважаван от колегите, обичан от близките.
Вечна ти памет, Приятелю!

Николай Радоев Николов

Leave a Reply