Новини, Статии, коментари

Писателят Димитър Гонов ще живее с книгите и в спомените ни

В София на 8 юни 2017 г. се раздели на 83-годишна възраст с грешния ни свят Димитър Гонов – писател, журналист, драматург, учител, културен деятел, съпруг на самоковката Лили Гецова.
Той беше автор на няколко романа на съвременна тема, на сборници с разкази, новели и повести, на много радиопиеси. Някои от тях бяха преведени на руски, чешки, английски език. Романът му „Махалото” бе удостоен в началото на новото хилядолетие с националната литературна награда „Николай Хайтов”.
Гонов беше навремето главен редактор на сп. „Художествена самодейност”, преди това – зам.-главен редактор в Българското национално радио, драматург в Хасковския театър и учител в гимназията в своя роден град Петрич. Беше член и на Съюза на българските писатели, и на Съюза на българските журналисти.
Към небитието Митко пое само два месеца след кончината на своята съпруга, с която така много се обичаха и десетилетия наред бяха неразделни, свързали ведно житнейския и професионалния си път.
Освен майстор на прозата и поезията, Димитър Гонов беше и роден артист, и чудесен приятел. Незабравими ще останат богатите впечатления от неколкократните представяния на негови творби в нашия град, от срещите ни – уговорени или случайни, но винаги мили, задушевни. Творческа натура, той се пробва успешно в различни жанрове. Обожаваше Самоков и се чувстваше самоковец. Дори една от книгите му – „Рилска молитва” – бе посветена на нашия град.
Благородството бе негова същностна черта. Колкото бе даровит, толкова бе и скромен. Имаше топло чувство за хумор. Към всеки се отнасяше с внимание и уважение.
Като надслов на най-новия роман на писателя, излязъл буквално преди няколко месеца – „Лунна вода” /Сага за Нишанските/, стоят думите: „Когато човек лети с ума и душата си, малка и наивна подробност е как се движи по земята. Важен е полетът!”
Летежът на Димитър Гонов няма да свърши с тленната му смърт. Той ще продължи с прекрасните му книги и със свидните човешки спомени, които оставя.
Заради всичко това свеждаме глави и се покланяме дълбоко пред светлата му памет.
Ще те помним, Митко, с добро!

В. „Приятел”

Leave a Reply